Свръхбогатите (История на големите имущества)
- Автор: Гьомьори Ендре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Панчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свръхбогатите (История на големите имущества)». Краткое содержание книги:
Как забогатяват Ротшилд и Рокфелер, как откриват пътя за обогатяване Форд, Круп, Онасис? Какво състояние биха могли да кажат, че притежават Ага Хан, крал Сауд V или семейството на бившия ирански шах?
Какъв е светът на свръхбогатите? Кои са герои на скандали, опиянени от власт, и кои „скромно“ се прикриват зад икономически операции, обхванали целия свят? Биографиите им са не само история на една кариера, но същевременно и картина на една обществено-икономическа система, жива илюстрация на това как големите риби изяждат малките.
На седемнадесетгодишна възраст (когато се оженва) Реза Шавад Коухи вече е висок два метра, има гъсти черни мустаци и напредва бързо по служебната стълба. Неговата сила и смелост, а и безмилостният му характер го правят подходящ да взима участие в наказателни експедиции срещу различни разбунтували се племена. На двадесет години той има офицерско звание и от този момент името му вече става Реза Хан. (На персийски език „хан“ означава предводител.) Пътят на младия офицер минава през междуплеменни войни, все по-големи политически интриги, разбиването на царското руско и английско влияние в страната, а след започването на Първата световна война — и на турското и германското опекунство.
Около 1910 г. той е произведен капитан в персийския казашки полк, а когато през 1917 г. царската империя, която поддържа полка, рухва, за кариерата на Реза Хан се откриват нови пътища. Белите офицери в казашкия полк постепенно губят влияние или се включват в английски наемни части, които се присъединяват към бялата гвардия, придвижваща се към южните граници на младата съветска държава. В персийския казашки полк остават едва 2500 отбрани кавалеристи. Те обаче са разположени на една ключова стратегическа точка — град Газвин, на 150 км западно от Техеран. Този град упражнява контрол над пътищата към Турция, Каспийско море и по онова време още маловажните области, богати на петрол. След като царските офицери оредяват, начело на казашките части застава единствен белогвардейски офицер — генерал. Този пост означава едновременно и главнокомандуващ тогавашните военни сили на Персия. От 1919 г. заместник на някогашния царски офицер става Реза Хан, който междувременно се е издигнал до звание полковник.
Както по-късно се разбира от изследванията на неколцина английски историци, външното министерство в Лондон и английската секретна служба от години следят внимателно кариерата на Реза Хан. Според тях след Октомврийската революция в Персия трябва да има силна и, разбира се, антисъветска власт. Императорите Каджар са слаби, за да изпълнят тази роля. Така изборът на англичаните пада върху бившия магаретар. През 1920 г. британската секретна служба се свързва с Реза Хан. Първородният син на Реза е наречен Мохамад Реза. Тогава той е точно на една година, а семейството все още не е богато. Вярно е, че то вече не обитава измазаните с кал къщурки в най-бедната част на града. Живее в един южен квартал на Техеран, където са се натикали дребни търговци и продавачи по пазарите, има и много занаятчийски работилници.
Обратът настъпва една година по-късно. Под натиска на Англия бившият царски генерал е отстранен от казашките части. Негов приемник и същевременно главнокомандуващ деморализираната армия става Реза Хан.
Закалените и дисциплинирани кавалеристи, дислоцирани в Газвин, са единствената боеспособна част в армията и Реза Хан бързо съзира изключителната възможност.
На 21 февруари 1921 г., начело на полка, той атакува и за 24 часа завзема Техеран. Не прозвучава нито един изстрел. В Англия взимат под внимание преврата с одобрителна усмивка. Назначават за министър-председател един изпитан свой агент, а Реза Хан получава военното министерство. Император Каджар, застаряващ и податлив, остава на мястото си, но той няма власт. Военното министерство става огнище, от което Реза Хан утъпква пътя за следващите атаки. Преди всичко той извоюва за своето министерство правото да наложи отделен военен данък. С негова помощ увеличава личния състав на армията, повишава заплащането на войниците, купува оръжие от Франция. През месец октомври 1923 г. Реза Хан вече представлява действителната власт в страната. И то до такава степен, че един ден просто влиза в двореца на министър-председателя, изблъсква, в истински смисъл на думата, надолу по стълбите министър-председателя, а след това деликатно препоръчва на шах Ахмед, последния от владетелите Каджар, да замине на почивка на френския морски бряг. Шахът разбира от дума. Той назначава за владетел своя слабоумен брат и напуска страната. До есента на 1925 г. някогашният магаретар управлява Персия от своето кресло на военен министър. Дотогава обаче шах Ахмед си е отдъхнал добре на френската Ривиера и заявява, че желае да се върне в Техеран. На следващия ден войниците на Реза Хан обкръжават всички учреждения в столицата, а депутатите са събрани в сградата на Националното събрание. В тази сграда, заобиколена от войници, се „гласува“ свалянето на династията Каджар от трона, а по-късно — на 12 декември 1925 г. — и издигането на някогашния магаретар, роден в селцето Шавад Коух Реза Хан — на Пауновия трон, полагащ се на императора на императорите.