Мрак по пладне
- Автор: Баркли Джеймс
- Серия: Chronicles of the Raven #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мрак по пладне». Краткое содержание книги:
Кметът и Гресе се здрависаха.
— Чух какви битки сте водили — кимна Скалиър. — В наши дни сред бароните е рядкост да видиш човек с вашата чест и доблест.
— Още по-трудно е да срещнеш човек от Източна Балея, който е победил. Поздравявам ви за разгрома на западняците.
Усмивката на кмета избледня, лицето сред дългите сиви кичури помръкна.
— Ако може да се нарече така… Няма да издържим на повторна атака, направо ще ни изритат в морето.
— Разбирам те като никой друг. Но ти знаеш, че искам от вас войници и магове, за да не допусна подобна атака. — Блекторн се почеса по брадичката. — Този пергамент май е решението на градския съвет, което ни носиш…
— Да. Съжалявам, че се забавихме толкова с отговора.
Скалиър подаде пергамента и Блекторн го разгърна нетърпеливо. Сърцето му се разтуптя от гордост, щом зърна числата. Лицето му се набръчка в широка, макар и кратка усмивка.
— Как ще отделите за мен толкова войници и магове, нали трябва да остане някой да ви брани?
Даде пергамента на Гресе, който вдиша през зъби от изненада.
— Защо? — отвърна Скалиър. — Я се огледайте отново. Западняците трябва да бъдат спрени, а вие можете да се справите, ако поведете остатъка от нашата армия и всички магове. Ще разположим съгледвачи, готови да запалят сигнални огньове. Ако ни нападнат отново, качваме се на корабите и отплаваме навътре в морето. Ти ще командваш нашата войска и дано боговете ви благословят за битка.
Блекторн го награби в такава прегръдка, че кметът се закашля.
— Ти даде шанс на Балея. Щом си върнем моя град и унищожим биваците им по двата бряга на залива, ще тръгнем на север и ще се сражаваме за Подкаменния проход. И този път победата ще бъде истинската ни цел. А после… — той изви глава към Гресе — ще дойде време и да уредим някои сметки.
— Кога ще бъдат готови вашите хора? — попита Гресе.
— Първо ще натоварим припаси на корабите, а и вие ще се нуждаете от време да обсъдите тактиката си с моите капитани. Да не говорим, че всички трябва да си отспим. Можете да отплавате с отлива сутринта вдругиден.
— Да намерим кръчма, която още има покрив, и да пием за бъдещето на Гиернат и на Балея — каза Блекторн.
Тръгна по Говедарския път с високо вдигната глава. Очакваше го победа в битката за собствения му град. С тези осем хиляди мъже от Гиернат щеше да изтласка западняците отвъд залива, нека се свират в земите си и да ближат рани. Надяваше се оцелелите сред тях да проклинат глупостта си, че са дръзнали да събудят гнева на барон Блекторн.
ГЛАВА 18
Троун предусети пръв, но Хирад узна за това чак когато всичко мина. Дензър още беше в мисловна връзка, лицето му се кривеше, устните му шаваха беззвучно.
За другите Гарвани наглед нямаше нищо необичайно, вълкът обаче вдигна глава сепнато и издаде гърлен звук, който премина в скимтене. Разлюля едрата си муцуна, изправи се и започна да души въздуха настръхнал. Предните му лапи потръпваха леко.
Заотстъпва от печката, без да го успокоят докосването и гласът на Уил. Скимтенето секна отведнъж. Впи поглед в Хирад, който щеше да се засмее — вълкът май се тревожеше за него. Но в този миг болката обгори мозъка на варварина.
Кресна и се хвана за главата, напъна се да стане, обаче тутакси тупна по гръб, краката му се мятаха, а мускулите на лицето му се гърчеха в ужасни гримаси. Чуваше като през памук гласа на Илкар, нечии ръце го притиснаха да не се търкаля.
Нищо подобно не бе преживявал досега. Струваше му се, че назъбени чукове размазват мозъка му по вътрешната повърхност на черепа, а гигантски юмрук го смачква до размерите на ябълка. В тъмата, скрила света наоколо, проблясваха златисти и червени ивици, в ушите му гърмеше шумът на хиляди криле. За кратък миг съзнанието му се проясни и той усети, че от носа му тече кръв.
Това изтезание имаше глас. Хирад първо чу ехото — то налиташе като безмерно далечен шепот, плъзгаше се покрай вцепенения му ум преди да се вкопчи в него. Искаше да отвори очи, а не можеше. Ръцете и краката му тежаха като олово.
„Май това е смъртта…“ — Не, Хирад, лъжеш се. — Толкова познат глас, чуваше го неведнъж и в кошмарите си, но сега носеше чудат покой. — Съжалявам, че е толкова неприятно, но беше неизбежно. Първото свързване е трудно, после е по-леко. Ще те науча.
— Ша-Каан, нали?
— Прекрасно! Не съм ти навредил.
— А, не съм убеден, пък и „неприятно“ е доста слаба дума за това, което току-що ми стори.
Драконът се засмя благо.
— Притежаваш същото безстрашие, което открих у Септерн. Жалко че не си маг.
— Защо?
— Защото връзката между нас би станала могъща и пълноценна.