Жена с минало
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жена с минало». Краткое содержание книги:
— Не съм бебе. — Мередит подсмръкна и протегна ръка към чашата. — Но не те обвинявам, че го мислиш. Нямам намерение да се проявя като трагична актриса, успокойте се.
Демиън избухна в тих смях.
— Никога не съм се съмнявал в теб. Сега си слаба и превъзбудена, както обясни Нан. — Той се изкушаваше да повтори и третата забележка на Нан, но блясъкът в очите на Мери го предупреди да замълчи. — Сега Нан ще ти помогне да се окъпеш, а после ще облечеш една от твоите нощници, която със сигурност ще ти е по-удобна. — Той й намигна окуражително. — След като закусиш и си легнеш като послушно момиченце, ще дойда при теб да си побъбрим. Тогава ще отговоря на всичките ти въпроси.
Мери престана да протестира, съзнавайки, че това няма да й помогне. Остави се в ръцете на Нан, като се опитваше да запази спокойствие. Банята не й достави особено удоволствие, защото трябваше да внимава да не намокри ранения крак, а и Нан не преставаше да я укорява за нощното лекомислие.
За Нан беше напълно ясно, че момичето й има връзка с лорд Ръдърфорд, която нарушава всички правила на благоприличието. Тя не се побоя да го изрече гласно, докато насапунисваше и изплакваше тялото на Мередит. Все пак младата жена забеляза, че този скандален аспект на поведението й не притесняваше толкова Нан, колкото спасението й в последния момент от представителите на закона. Нан беше жена от Корнуол, която стоеше здраво на земята. Тя знаеше, че младите жени, овдовели още на прага на живота, не могат да останат добродетелни до края на дните си. Същите тези млади дами обаче нямаха никакво право да излагат живота си на опасност, за да удовлетворят неестествения си порив за приключения. Мери се бе присъединила към „джентълмените“, за да оправи поразиите, които беше оставил починалият й съпруг, но нямаше никакво право да предизвиква опасността, като че това не засягаше никой друг освен нея. Естествено тя изобщо не бе помислила за момчетата. Какво щеше да стане с тях — братята на една обесена контрабандистка?
След един час влезлият в стаята Демиън намери една затворена в себе си, необичайно тиха Мередит, спретната и чиста в добродетелно затворената бяла нощница, с прясно измита коса. Ала щом го зърна, тя му хвърли многозначителен поглед и изплези език зад гърба на Нан. Ръдърфорд се ухили.
— Бихте ли ни оставили за малко сами, Нан? — помоли учтиво той. — Можете да си починете в съседната стая. Уолтър е подготвил всичко.
— Мога да кърпя както тук, така и там. — Нан кимна с готовност, събра нещата си за шиене и излезе.
Когато вратата се затвори зад бавачката й, Мередит въздъхна облекчено.
— Беше много лошо от твоя страна да ме оставиш сама с Нан, милорд. Наруга ме и ме изтърка еднакво силно и съм готова да се закълна, че духът ми е също толкова наранен, колкото кожата.
— Много се радвам. Честно казано, надявах се да те заваря достатъчно съкрушена, за да можеш поне този път да ме изслушаш, без да ме прекъсваш. — Той се намръщи заплашително и я ощипа по нослето. — Ти трябва да спреш, Мери. Вярвам, че го разбираш.
— Ако доставката миналата нощ е била успешна, трябва да разнесем стоката — възрази тя.
— Не ме ядосвай ненужно, милейди! Много добре разбираш, че контрабандата трябва да спре — поне докато лейтенант Оливър се откаже да воюва за една изгубена кауза. Нямаш право да излагаш партньорите си на нови опасности, дори ако не си в състояние да проявиш предпазливост към самата себе си. — Той се изправи на крака и продължи: — Не ме довеждай дотам, че да загубя търпение, Мередит! Не се прави на глупачка, достатъчно е, че си лекомислена и непокорна. Няма ли най-сетне да се вразумиш?
Мери въздъхна и нервно заусуква кранчето на чаршафа.
— Трудно ми е така изведнъж да се откажа от всичко. Вече съм съвсем близо до целта, Демиън. Ти не можеш да разбереш какво мъчение е да виждам целта толкова близо и да не мога да я достигна. Още шест месеца — или най-много година — и ще платя всички ипотеки, ще се отърва и от последните си дългове. — Когато той не каза нищо, само я гледаше с неотстъпна настойчивост, тя се предаде. Кимна леко, едва забележимо, но то беше достатъчно, за да го накара да въздъхне облекчено.
— Сега обаче не знам как ще ми минава времето — оплака се сърдито тя. — Ще умра от скука.
— Имам решение — отговори спокойно той. — Омъжи се за мен и ще имаш всички развлечения, които желаеш.
— Мога да си представя — отговори още по-сърдито тя. — Да се науча да се държа като херцогиня — какво невероятно вълнение! Ще се развълнувам още повече, когато дойде времето да се изправя пред семейството ти. Не разбираш ли, Демиън — то е все едно да вървя под тоягите като нещастните войници! А само си представи колко вълнуващо ще бъде, когато ти най-сетне проумееш, че една своенравна контрабандистка от Корнуол не може да бъде достойна съпруга на херцог Кейли!