Като пепел във вихъра
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зонимир Панчевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като пепел във вихъра». Краткое содержание книги:
Причината за принудителната сдържаност на Коул се появи един ден необичайно рано, още в единайсет часа. Когато Алена донесе таблата с обяда, пищно издокараната й братовчедка Роберта седеше до майора. Това беше първото й посещение след повишението му.
— Добър ден, господин майор — поздрави го Алена жизнерадостно. Роберта само й кимна.
Младият лейтенант пристигна с приборите за бръснене. Алена ги пое от него и го представи:
— Мисис Лейтимър, струва ми се, че още не сте се запознали с лейтенант Епълби. Той е новият хирург.
Роберта грациозно му подаде ръка, а младият лейтенант я пое и се наведе над нея с най-изисканите маниери на старата школа, но веднага след това отново обърна поглед към Алена.
— Мога ли да сторя нещо за вас, мисис Лейтимър? — предложи все пак той услугите си.
— Справям се, лейтенант. Много ви благодаря!
Лейтенантът беше много красив. Роберта се подразни от обстоятелството, че Алена явно няма никакви проблеми с мъжете. Тя самата стенеше под гнета на брака. С удоволствие би разиграла прелестите си пред младия лейтенант и би наблюдавала как бързо щеше да си избие по-младата й братовчедка от главата.
Лейтенантът нямаше повод да се задържа повече. Той напусна помещението, а Алена се зае с приборите за бръснене. Роберта бързо се озова до нея и изсъска:
— Дай ги тук! Аз ще се оправя! Изчезвай!
— Ваша воля, мисис Лейтимър — отвърна Алена и пусна кърпата на земята. На вратата тя се обърна още веднъж. — Между другото, оставяме стаите на втория етаж винаги отключени, за да могат болните при нужда да викат за помощ, мисис Лейтимър.
Коул се беше понадигнал и наблюдаваше сцената мълчаливо.
— Мисля, че се държиш твърде грубо, Роберта. Знаеш много добре, както и аз, че всички обвинения към нея са безпочвени.
— А аз пък си мисля, че ти си отнасяш твърде внимателно към малката мръсница. Как можеш да си толкова сляп, Коул? Не виждаш ли, че е завъртяла главата на младия лейтенант? Тя си мисли, че всички мъже са длъжни да я обожават! Да не би да е кралица, та да представлява нещо особено?
Коул упорито мълчеше. „Ако знаеше колко си права“, каза си той наум.
— Когато бяхме деца, Алена си играеше винаги само с момчетата — продължи ядосано Роберта. — Тя дори често се преобличаше като момче, докато аз играех с куклите си и се грижех за добродетелта си.
Коул не можа да се сдържи и попита:
— Как тогава се стигна дотам, мила моя, че тя опази добродетелта си по-дълго от теб?
Очите на Роберта се присвиха от омраза.
— Че кой млад мъж би се захванал с този кльощав скелет? Ако беше малко по-женствена, щеше достатъчно бързо да изгуби невинността си.
Коул нямаше желание да спори с жена си. Той взе паничката с пяна и започна да насапунисва лицето си.
— Това пък какво означава сега? — попита Роберта.
— Както виждаш, бръсна се.
— Облегни се назад, аз ще те избръсна.
Коул беше предпазлив.
— Наистина, не е нужно, Роберта, ще се справя сам.
— Казвам ти, че аз ще те обръсна!
Тя се надигна и грабна приборите за бръснене от ръцете му.
Алена дойде късно следобед, за да отнесе мръсните съдове за хранене. Роберта отдавна си беше отишла. Когато момичето съзря лицето на майора, се уплаши. Кожата му беше нарязана на безброй места, дузина от тях още кървяха.
— Господи, момиче, защо ме остави сам с тази касапка? Повикай бързо младия хирург, иначе ще ми изтече кръвта. И не забравяй да вземеш стипцата. Кълна се в душата си, че една седмица в блатата с кървящата рана на крака ми причини по-малко мъки, отколкото този следобед в ръцете на Роберта.
Смехът на Алена се разнесе из коридора, докато отиваше за стипца. Когато по-късно обработваше лицето на Коул, тя все още се кискаше.
— Продължавам да се питам с какво ми навреди повече — обади се майорът намръщен, — с това, че днес ме изостави, или с държането си сутринта на моята сватба.
Момичето се наведе ниско над него.
— Както и да е, сър, този път не можете да се оправдаете, че сте се припознали.
Откакто Роберта беше научила, че Алена работи в лазарета, тя неуморно прекарваше всеки ден до болничното му легло и си тръгваше едва когато си беше отишъл и последният посетител. Тя изглеждаше мрачно решена да се грижи за благополучието на съпруга си, но пък и Коул беше не по-малко решен да не се оставя да бъде бръснат от нея. По-скоро беше съгласен да си пусне брада. През цялото време Коул беше принуден да слуша жена си, която го заливаше със смес от полуистини и нагли лъжи по адрес на по-младата си братовчедка. Но много повече го притесняваше фактът, че беше принуден да наблюдава безучастно как младият хирург непрестанно ухажва Алена. Коул знаеше, че няма никакво право да се намесва. И все пак това го мъчеше като рана, срещу която нямаше лек.