Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
Скоро след като Шимейн дръпна звънеца, който висеше на един стълб близо до външните стълби, в къщата дотича висок младеж, за да й помогне да отнесе храната на кораба. Задъхан, той спря пред стълбите, свали учтиво шапка и се ухили, при което инак доста грубоватото му лице сякаш просветна. Дори в Ирландия Шимейн не беше виждала толкова наситено сини очи и толкова черна коса.
— Добрутро, госпожице — каза приветливо младежът. — Аз съм Гилиън Морган. Капитанът ме изпрати да занеса продуктите на кораба.
Шимейн се намръщи объркано.
— Капитанът?
— Имам предвид господин Торнтън, госпожице — поясни с готовност Гилиън. — Ама той не обича да му казват тъй. Баща ми пък се сърди, ако го наричам по малко име, щото той е майсторът строител, дето е измислил кораба и дето ни плаща надниците. А да не говорим, че е с тринайсет години по-стар от мен. Тъй че аз и татко му викаме Капитана.
— Разбирам — кимна Шимейн и се усмихна. — Господин Торнтън ми каза, че страшно се дразни, когато се обръщат към него на фамилия, но аз не мога да се почувствам толкова близка с него, че да свикна да го наричам по друг начин. — Тя повдигна любопитно вежди. — Господин Торнтън обяснявал ли ви е някога защо мрази да го наричат по фамилия?
— Ами, казвал ни е само, че когато строял кораби за баща си, се трудел рамо до рамо с други мъже, които вършели същата работа като него, ама баща му настоявал те да го наричат господин Торнтън, защото е син на собственика. На Капитана това хич не му се нравело. Затуй мразел да му викат така.
Шимейн посочи тенджерата с яхнията и купата с картофите.
— Най-добре да занесем храната на кораба, преди да е изстинала, че господин Торнтън ще намрази по-скоро нас!
— Аха! Живи ще ни одере — подсмихна се Гилиън. — Когато е ядосан, никак не си поплюва.
— Но не е лош човек, нали? — попита загрижено тя.
— Не, не е лош, само е взискателен към работата, която му вършим. Очаква от нас най-доброто. Съветвам ви и вас да давате най-доброто от себе си, госпожице.
Шимейн възкликна с престорена уплаха:
— Обезателно ще се постарая.
Тя окачи кърпата, в която беше завит хляба, на едната ръка на Андрю, хвана го за другата и вдигна кошницата. Гилиън се натовари с тенджерата, с купата и със стомната и поведе Шимейн и детето към кораба. Когато ги видя да се приближават, Гейдж се спусна по скелето, за да ги посрещне, вдигна Андрю, взе кошницата от прислужницата си и я съпроводи до полузавършената палуба.
На борда вече ги очакваха четиримата дърводелци и по-старият корабостроител, дружелюбно настроени и нетърпеливи да се запознаят с нея. Бяха подкачили господаря, че е крайно време да спре да се безпокои, че никой от тях няма да му я отнеме и че е време да се престраши да им я представи. Гилиън пое Андрю от баща му и започна да се боричка и да се търкаля по палубата с момчето, което пискаше и се кикотеше от радост, а Гейдж най-сетне запозна официално работниците със слугинята си. Шимейн различи в Рамзи Тейт мъжа, когото бе видяла да помага на господаря й пред работилницата на втория ден след пристигането й. Другият опитен дърводелец беше Слай Тъкър — едър, дори пълен мъж с червеникаворуса коса и гъста брада. Двамата чираци бяха на почти една и съща възраст, деляха ги не повече от две-три години. Единият беше германец, на име Ерих Вернер — млад мъж с правилни черти и с тъмна коса и очи; другият — Том Уитакър бе красив заселник със светлокестенява коса и сиви очи. Фланъри Морган беше прошарен възрастен мъж. Бръчките по обветреното му лице бяха колкото звездите по небето. Той обаче бе надарен с остроумие, което лесно караше останалите да избухват в силен смях.
Всички показаха към Шимейн дължимото към една дама уважение и тя с готовност го прие. Веднага щом извади покривката, те се втурнаха да поставят дъски върху дърводелските пейки. След като така направената маса бе застлана, мъжете й помогнаха да извади чиниите и чашите. Слай Тъкър предложи да прочетат кратка молитва преди ядене. Сетне работниците се нахвърлиха лакомо върху вкусния хляб и яхнията, която си бяха сипали върху картофите, обсипвайки с хвалби уменията на новата прислужница на Гейдж. Наложи се на няколко пъти да си подават стомната с ябълково вино от ръка на ръка, за да напълнят отново тенекиените чаши и да утолят жаждата си. Когато свършиха и с кейка, някои от тях започнаха да пъшкат от преяждане.