Сълзи от злато
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сълзи от злато». Краткое содержание книги:
— Защо? Страхуваш ли се да чуеш истината? Мадам, вие имате нужда от любов! — Той се изправи. — По дяволите, цяло мъчение е да те желая така страстно и то тук и сега.
От неговата близост й секваше дъхът, сърцето й биеше лудо, когато пошепна с остатъка от достойнство, който успя да съхрани.
— Ще съм ви благодарна сега, ако ми помогнете да мина по снега, милорд.
Максим се подчини с въздишка и слезе. Пред шейната той спря за миг, за да проясни главата си на студения вятър. Ескортът бе обградил огъня и си грееше ръцете, но когато той свали Елиза и я вдигна възторжено на ръце, усети погледите на мъжете по себе си. Николаус не беше крил претенциите си към момичето. Следователно нямаше да мине много време и той щеше да научи за тази сцена.
Носейки Елиза на ръце, той стъпваше тежко в снега, докато достигна една спокойна, оградена от високи борове просека. Тук дърветата изграждаха като че ли покрив и само тънък снежец покриваше земята. Едно място, което излъчваше спокойствие и сигурност. Природата изглеждаше като омагьосана заради снега, който блещукаше по клоните на дърветата и скърцаше при всяка стъпка.
Изведнъж той се засмя, воден от желанието малко да поразведри атмосферата и я завъртя в кръг така бързо, че Елиза остана без дъх.
— Моля, спрете, замая ми се главата. Освен това искам да остана за миг сама.
Максим посочи с усмивка към близкия гъсталак.
— Това уединено място подходящо ли е за вашите потребности?
— Много сте безсрамен — каза Елиза укоризнено.
— Скъпа моя, нямам какво да ви предложа освен самия себе си — пошепна той и я целуна по челото — макар и да имам много недостатъци…
Сърцето й щеше да изскочи, когато прочете откровеност в очите му. Те се гледаха дълго, много дълго, и им се стори, че светът е спрял. Тогава откъм огъня проехтя един вик и развали магията.
— Максим? Елиза? Къде сте?
Максим пусна с неохота Елиза на земята, защото стъпките на Николаус вече се чуваха. Наблизо се чуваше пращенето на счупени съчки.
Максим обгърна раменете на Елиза и я обърна с лице към гъсталака.
— Насам, мадам, насам… Откриха ни.
Той гледаше след нея и усети как магията бавно го напуска. Едва тогава се обърна към Николаус.
— Ах, ето ви! — извика капитанът, останал без дъх от бързото тичане през дълбокия сняг. Припряността му издаваше, че са му описали обстоятелствата около малкия им излет.
— Къде е Елиза? Мислех, че сте заедно — рече той и се огледа.
Максим посочи следите, които водеха към дърветата.
— Веднага ще се върне.
Николаус се вгледа в малките следи. Максим, който не обичаше увъртанията, обясни, свивайки рамене:
— Не можех да допусна момичето да върви само по снега. Не искаше да си опропасти роклята и аз й предложих помощта си.
— И аз бих могъл да й направя тази услуга.
— Но ти също бе изчезнал в гората — напомни му Максим. — Дамата бе притеснена.
Капитанът още не се бе успокоил.
— Няма защо да я чакаш. Сам ще върна Елиза обратно.
— Както искаш — спокойно отвърна Максим.
Николаус гледаше омърлушено след него. Понеже не бе наясно с чувствата на Елиза, той започна да се съмнява дали бе разумно, че бе взел за компания и Максим. Не бе така наивен да подценява притегателната сила на Максим и пристрастието му към жените. Но докато двамата непрекъснато се караха, той си бе въобразявал, че е сигурен.
Елиза бе разочарована, когато, излизайки от гъсталака, видя, че вместо Максим я чака Николаус. Внезапното чувство за вина, което изпита в негово присъствие, силно я потисна. Тя знаеше, че трябва да попречи на ухажването на Николаус, но понеже ценеше приятелството му, а и не можеше да признае чувствата си към Максим, искаше да го отхвърли по възможно най-тактичен начин. Ала не намираше точните думи и понеже не й хрумна нищо по-добро, каза:
— Изглежда вече не вали така силно.
Николаус погледна към небето, което се бе смръщило, и отвърна:
— Мисля, че още известно време ще вали. — После се обърна към нея. — Дойдох, за да ви отнеса до шейната, госпожице.
— Ах, няма нужда — побърза да го увери Елиза. Поколеба се да приеме от него тази услуга, особено щом търсеше начин да охлади симпатията му. — Обичам да ходя пеш.
— Жал ми е да не повредите роклята си в снега — възрази той и пристъпи крачка напред.
Спокойствието на гората бе нарушено от конско изпръхтяване. Елиза напрегнато се взря между дърветата и разпозна Максим, който водеше след себе си врания си жребец. Тя въздъхна с облекчение.
— Мъжете са готови да тръгваме — осведоми ги Максим в отговор на въпросителния поглед на Николаус. — Искат да знаят дали да яздят напред и да проправят пътя или да придружават шейната. Чакат разпорежданията ти. Бихме могли да пояздим малко край шейната — отбеляза той с поглед през рамо, докато качваше Елиза на седлото.