Повелителката на бурите
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Серия: Дарковър #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Повелителката на бурите». Краткое содержание книги:
И Аларт знаеше, че пред тях има буря — не виждаше, а по-скоро усещаше как електрическите заряди прескачат от облак на облак. Двамата се спуснаха в широка спирала почти до земята, Донал дори не се опита да прикрие силното си раздразнение.
„Нима ще трябва да кацнем някъде, за да изчакаме тази стихия? Бих рискувал, но Аларт още не е свикнал…“
„Братовчеде, готов съм да рискувам заедно с теб.“
„Тогава се приготви. Все едно е да се промушваш между дъжд от стрели, но съм го правил и преди…“
Донал се издигна с бърз поток и се устреми между два облака.
„Побързай! Току-що удари мълния и ще мине време, преди зарядът да се натрупа отново.“
По пръстите на Аларт отново плъзна чудноватият бодеж, докато се провираха между назъбените криволици на мълниите. Ако беше сам, не би се престрашил, сега обаче се доверяваше на дарбата на Донал. Въпреки това изтръпваше при всеки близък проблясък. Минаха през дъждовен облак и подгизналите дрехи полепнаха по тялото му. Последва приятеля си в шеметното спускане и сякаш в последната секунда уловиха нов поток нагоре, за да се озоват накрая над крепостта Алдаран.
Донал предупреди безмълвно: „Не бива да слизаме веднага. Твърде силен заряд сме натрупали в планерите и дрехите си. Стъпим ли сега на земята, може и да паднем в несвяст. Ще трябва да кръжим още малко.“
Аларт се рееше в бавни лениви кръгове, имаше предостатъчно време да разглежда крепостта отгоре. През тези месеци бе станала като втори дом за него. Видя обаче, обзет от мрачни предчувствия, дълга колона конници, виеща се нагоре към портата. Беззвучно предупреди Донал, щом видя предводителя им да размахва предизвикателно сабята си.
— Сроднико, не виждам никого — неспокойно се обади младежът. — Какво те мъчи? Какво забеляза? На пътя пред крепостта няма жива душа…
Стъписаният Аларт примига и крилете на планера му затрептяха от несигурното движение, но той зае правилната поза още преди да пропадне надолу. Пътят към Алдаран наистина лежеше безлюден в сгъстяващия се здрач — никакви конници, въоръжени пешаци и знамена не се мяркаха. Само неговият ларан му бе показал какво можеше да се случи. Видението изчезна.
Донал го доближи и настоя тревожно да го последва.
— Трябва да се спуснем веднага, ако ще и да пострадаме от заряда!
Аларт чу мислите му: „Наближава буря!“
„Но аз не виждам никакви облаци.“
„За тази буря не са нужни облаци. Гневът на сестра ми поражда мълниите. Никога не би ни поразила нарочно, но искам да сме на земята, преди да е станало късно.“
Донал се устреми право надолу и зави остро в последния миг, за да не се пребие. Аларт внимаваше повече, снижи се постепенно по спирала и въпреки това статичният заряд го разтърси болезнено, щом краката му опряха в земята пред стените на крепостта.
Младежът набързо разкопча ремъците и тикна планера си в ръцете на притичалия слуга.
— Какво може да е станало? — мърмореше си. — Защо Дорилис се е уплашила или ядосала чак толкова?
Извини се на Аларт и забърза към портата.
18
И Рената чу далечния тътен на летни гръмотевици, но не се заслуша или стресна, докато вървеше по коридорите на замъка към покоите на Дорилис за следобедните им занимания.
Момичето беше по-малко от обичайната възраст, на която новаците постъпваха за обучение в Кулите, освен това не бе пожелала доброволно да се подложи на всички тегоби и неудобства, свързани с матричната работа. Рената се стараеше да прави уроците леки и приятни, да измисля игри и забави, за да избегне привичните скучни и еднообразни упражнения. Дорилис беше още твърде млада, за да се прецени ще има ли и способности на телепат. Но други форми на ларан се появяваха по-рано и опитната наблюдателка вече можеше да прецени, че детето ще прониква лесно с мисълта си в бъдещето, вероятно ще овладее в умерена степен и телекинезата… без да се брои, разбира се, страховитата й мощ в призоваването на мълнии. Рената криеше играчки и сладкиши, караше момичето да ги открива със завързани очи, искаше от нея да намира слепешком пътя си в непознати части на крепостта. Дорилис трябваше и да познава вещите си сред купчини други само по запечатаното в тях свое излъчване. Усвояваше всичко бързо и лесно, толкова се наслаждаваше на уроците, че Маргали я заплаши два-три пъти да я лиши точно от тези занимания, когато ставаше твърде непослушна и не искаше да изпълни неприятните за нея задачи.
Засега детето изобщо не проявяваше именно онези две дарби, които бяха неотменно условие за работа в Кулите — телепатията, тоест умението да долавя насочена към нея мисъл, и емпатията, способността да съпреживява чувствата и възприятията на околните. Те по-често се пробуждаха след навлизането в юношеската и ако дотогава Дорилис се научеше да контролира енергийните потоци в тялото си, щеше да бъде изложена на по-малко опасности при болестта на прехода.