Магията на страстта
- Автор: Спенсър Мери
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магията на страстта». Краткое содержание книги:
Къщата на площад Кавендиш беше малка и спретната, съвсем различна от онова, което Ана бе очаквала.
— Боже милостиви, Робърт — каза тя и прекоси нервно малкия салон, в който икономът я въведе, преди дискретно да се оттегли. — Изобщо не подозирах, че си налагал на дамите си подобен стил. Та това изглежда почти… почтено.
Лорд Манинг издаде някакъв весел звук.
— Очакваше преизподня от червен плюш с позлатени ангелчета и аромат на опиум, така ли? Искаш ли чай, скъпа? С удоволствие ще кажа да донесат.
— О, не — отказа Ана и се обърна към него. Той беше застанал на вратата с ръце на гърба и я гледаше с израз на приятелско любопитство. Нехранимайкото изглеждаше напълно доволен от себе си, сякаш случилото се между тях изобщо не беше ставало. — Благодаря. Това… обикновено с това ли започваш? Може би ти искаш чай? О, господи! — Тя поклати глава и се засмя на собственото си невежество. — Извинявай, но не съм свикнала с подобни неща, както навярно забелязваш.
Той се усмихна, пристъпи към нея и хвана ръката й в ръкавица.
— Ана, сигурна ли си, че искаш да бъдеш тук? Не е ли по-добре да те върна вкъщи? Дали да не вземем Сара и да си организираме пикник? Мога да убедя господин Делард да ни приготви нещо специално.
— Не. — Тя стисна ръката му. — Не, Робърт, зная какво искам и то е да съм тук с теб. Много сериозно съм го обмислила.
— Чудесно — измърмори той, вдигна ръката й и я целуна — но защо да не пийнем въпреки това малко чай и да не се опитаме да се поотпуснем. — Той тръгна към звънчето.
Чай. Последното, което Ана беше очаквала от Робърт в такъв момент. Когато го помоли за пръв път да подготви нещата, за да могат да се срещнат насаме, беше си представила, че той ще я пренесе през прага на някое тъмно, покварено любовно гнездо в също тъй тъмна и порочна спалня, където ще пристъпи незабавно към основната цел на това посещение.
Вместо това той я доведе в почтена къща в почтен квартал на града и вместо да я люби или поне да се опита да го направи, явно предпочете да пие чай и да си приказва с нея.
— Робърт — подхвана тя, но веднага неуверено млъкна. Вече прояви достатъчно голяма смелост, като го помоли за тази среща. Ако сега, преди нервите да й изиграят някоя лоша шега, го помоли да я люби, той сигурно ще реши, че е съвсем луда. Или още по-лошо: отчаяна.
В следващия миг се появи икономът и изслуша нарежданията на Робърт. Щом вратата пак се затвори, той се обърна към нея:
— Да, скъпа? Искаше нещо да кажеш?
Ана се залови с въздишка да си сваля ръкавиците.
— Не, не мисля. — Изведнъж се оказа, че петличките на копченцата не могат да се отворят.
— Позволи ми, ако обичаш — каза Робърт, пристъпи към нея и бързо й свали ръкавиците. Тя забеляза с растящо безпокойство, че ръцете на този мъж, за разлика от нейните, дори не трепереха. Робърт сложи ръкавиците и чантата й на една маса и се залови да й сваля шапката. — Така — каза после със задоволство — така е много по-добре. Ана, мила моя, добре ли си? Изглеждаш ми малко тъжна.
— Добре съм — увери го тя и си пожела да отпъди чувството, че до утре цялото висше общество ще знае, че е имала среща с лорд Манинг. И то в една почтена къща на площад Кавендиш. Ако брат й разбере, ще има да й хвърля пренебрежителни погледи докато е жива. — Аз просто… не съм свикнала с това.
— С това — повтори той. — Да, зная, скъпа. И съм готов да те върна веднага у дома ти. Мисля даже, че трябва да го направя.
— Но, Робърт — погледна го тя, — нима не искаш… съвсем погрешно ли съм те разбирала? През всички тези седмици? — Само като си го представи и я обзе ужас. — О, боже господи, погрешно съм те разбрала…
— Съвсем не — отговори спокойно той.
— Защо не си го каза направо? — поиска тя отговор. — Защо не каза „не“? Сега стой тук като същинска глупачка. А ти! През всички тези седмици ме караше да вярвам, че ме желаеш. Че би искал…