Свидетел в смъртта

— Пропуснали сте да поръчате салфетки — отбеляза с укор.

— Още не бях стигнала до салфетките.

Съмърсет критично я огледа. Още беше по хавлия, не се беше гримирала, а косата й стърчеше, защото непрекъснато прокарваше пръсти през нея.

И все пак беше приятно изненадан от желанието й да домакинства и от добрия й вкус. Съчетанията може би бяха нестандартни, но общото впечатление бе прекрасно. Ала той не възнамеряваше да похвали вечния си враг лейтенант Далас. Изгледа я надменно и поучително каза:

— Всяко тържество изисква грижлива подготовка.

— А ти какво мислиш, че правя? Може би си въобразяваш, че играя с теб на стражари и апаши. Бъди така добър да се изпариш, за да довърша приготовленията.

— Помислихте ли за цветя?

— Цветя ли? — Лицето й помръкна. — Знаех си, че съм забравила нещо.

Стисна зъби и си каза, че за нищо на света няма да поиска съвета му. Не, по-добре да си отхапе езика!

В продължение на десетина секунди двамата се гледаха мълчаливо, а напрежението помежду им беше почти осезаемо. Съмърсет се смили над младата жена, макар да си внушаваше, че я съветва само за да поддържа авторитета си на иконом:

— На ваше място бих избрал рози. От онези, които са наречени „кралски“.

— Безсъмнено са засадени в нашия парник, нали?

— Да. Музиката също е важен елемент.

Тя усети, че дланите й се изпотяват. Смутено ги избърса в халата и избърбори:

— Щях да програмирам… нещо.

— Предполагам, че възнамерявате да се облечете.

— Да му се не види! — Тя се плесна по челото и злобно изгледа котарака, който отвърна на погледа й. Стори й се, че й се усмихва подигравателно.