Песента на Сузана
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #6
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Песента на Сузана». Краткое содержание книги:
За да роди „мъничето“ си, майката-демон Мия обсебва тялото на Сузана Дийн и използва силата на Черната тринайсетица да се върне в Ню Йорк през лятото на 1999 година. Градът е непознат на Сузана… и ужасяващ за „ничията дъщеря“, с която тя споделя тялото и съзнанието си.
За да оцелее Кулата, трябва да бъде спасена Сузана и да се попречи на „Сомбра Корпорейшън“ да отнеме от Калвин Тауър празния парцел с розата.
Докато Джейк, отец Калахан и Ко се опитват да предпазят Сузана от смъртта, която я очаква в „Дикси Пиг“, с помощта на магията Роланд и Еди се пренасят в Мейн през лятото на 1977 година. Попадат в свят, който не само е реален, но и много опасен. Освен това там живее авторът на книгата „Сейлъмс Лот“, който е смаян от появата им, както те — от срещата с него…
— … ето защо ми се струва, че е абсолютно несправедливо да обвиняваш този младеж — продължи Дипно със същия сдържан, но изпълнен със съжаление тон.
— Искам да се разкараш оттук! — зъбеше се Тауър на Еди. — Както ти, така и твоят приятел! Нямам никакво желание да сключвам каквито и да било сделки с вас! Ако сте си мислели, че някога съм бил склонен на такова нещо, значи е било някакво… недоразумение! — Той се бе вкопчил яростно в тази последна дума така, сякаш беше награда, и почти я изкрещя.
Еди стисна още по-силно ръцете си. Никога досега не бе усещал толкова осезаемо револвера си — оръжието като че ли бе придобило някаква гибелна тежест. Младежът бе подгизнал от пот; миризмата се набиваше в носа му. Тънките струйки кръв вече се процеждаха между пръстите му и капеха на пода, а зъбите му се впиваха все по-дълбоко в езика му. Е, по този начин определено забравяше за болката в крака си. Реши да пусне още веднъж затворника в устата си — под гаранция, естествено.
— Това, което си спомням най-ясно от посещението си при теб…
— В теб има едни книги, които са мои — посочи го с пръст Тауър. — Искам си ги обратно. Настоявам да…
— Млъкни, Кал! — сряза го Дипно.
— Моля? — собственикът на печално изгорелия „Ресторант за мисълта“ вече не беше засегнат, а направо шокиран. Не можеше да си поеме дъх.
— Чуй го добре — сухо изрече Роланд.
— Това, което си спомням най-ясно — продължи мисълта си младият стрелец, — е колко изплашен изглеждаше, когато казах на Джак, че с приятелите ми ще затрупаме Бруклин с трупове. Че някои от тях ще бъдат на жени и деца. На теб това изобщо не ти хареса, но искаш ли да ти кажа нещо, Кал? Джак Андолини и хората му сега са тук — в Ийст Стоунхам.
— Лъжеш! — изсъска букинистът. Докато изричаше това, си пое рязко дъх, при което думата прозвуча като кошмарен, вдишан навътре писък.
— Господи! — въздъхна Еди. — Де да беше така. Видях как две невинни жени умряха, Кал. В смесения магазин на Чип, ако мястото ти говори нещо. Там Андолини ни бе устроил засада. Ако имаш навика да се молиш на Бога — предполагам, че не го правиш, освен, ако не чувстваш, че някое безценно първо издание го грози опасността да се изплъзне от теб — може би ще поискаш да паднеш на колене и да се помолиш на Бога на егоистичните, вманиачени, алчни и нечестни собственици на книжарници една жена на име Мия да е съобщила на дина на Балазар къде ще се появим. Тя, а не ти. Защото, ако са проследили теб, Калвин, вината за смъртта на тези две жени лежи изцяло върху твоята душа!
Гласът на младия мъж постепенно се повишаваше и въпреки че погледът на Еди беше насочен неотклонно надолу, цялото му тяло бе започнало да трепери. Усещаше как очите му сякаш всеки момент щяха да изскочат от орбитите си, а също и обтегнатите струни на напрежението във врата си. Усещаше как скротумът му се е прибрал нагоре, а тестисите му са се сгърчили, смалени и твърди като костилки на праскова. Ала най-вече усещаше изгарящото желание да скочи на крака, и да полети с грацията на танцьор към другия край на стаята, и да стисне дебелата бяла шия на Тауър. Очакваше Роланд да се намеси — надяваше се да се намеси — ала Стрелеца не направи нищо, ето защо гласът на Еди продължи да се издига до неизбежната кулминация на натрупалия се гняв.
— Едната от тези жени се строполи веднага на земята, ала другата… остана изправена за няколко секунди. Куршумът бе откъснал горната част на главата и. Мисля, че беше от автоматично оръжие… В продължение на няколко секунди тя остана на крака — изглеждаше като жив вулкан… Само дето бълваше кръв вместо лава. Е, най-вероятно Мия се е раздрънкала. Имам чувството, че е станало така. Не е много логично, ала — за твой късмет — е много силно. Мия е използвала онова, което Сузана знае, за да защити детето си.
— Мия? Млади човече — господин Дийн — не познавам никаква…
— Затваряй си устата! — изкрещя му Еди. — Да не си казал и една дума, плъх такъв! Подла, отвратителна, долна твар! Алчна, самовлюбена, егоистична пародия на човек! Защо не сложи няколко билборда по шосетата наоколо?
„ЗДРАВЕЙТЕ, АЗ СЪМ КАЛ ТАУЪР!
ОТСЕДНАЛ СЪМ НА РОКЕТ РОУД В ИЙСТ СТОУНХАМ!
ЗАЩО НЕ ДОЙДЕТЕ НА ГОСТИ НА МЕН И НА ПРИЯТЕЛЯ МИ АРОН ДИПНО?
НОСЕТЕ СИ ОРЪЖИЯТА!“
Еди бавно започна да надига глава. По лицето му се стичаха сълзи от ярост.
Тауър бе отстъпил назад, залепил гърба си към отсрещната стена, а изцъклените му очи проблесваха насред кръглата му месеста физиономия. Потта се стичаше по челото му и се събираше над веждите му. Изплашеният букинист държеше торбата с новозакупените си редки книги пред гърдите си като щит.