Целувката на прокудения
- Автор: Хейстингс Сюзън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на прокудения». Краткое содержание книги:
Изабела зарови пръсти във влажните му къдрици. Притисна главата му към гърдите си и Мартин простена задавено. Светлото й тяло сияеше във водата като на русалка. Дългите, нежни ръце играеха като водни растения. По повърхността на водата се образуваха малки водовъртежи.
Той обхвана хълбоците й и настани загубилото тежестта си тяло върху себе си, като едновременно с това се отпусна назад. Сви краката в коленете, за да има опора, и облегна гръб на стената на ведрото.
Ръцете й се плъзгаха по тялото му. Тя се наслади на играта на твърдите мускули под плоския корем, отиде по-надолу и усети между пръстите си възбудената му мъжественост. Нервно прокара връхчето на езика си по устните и този малък жест доведе Мартин почти до лудост. Изабела усети с учудване как членът му се втвърди още и запулсира. Очите й се разшириха от изненада, когато Мартин облегна глава на ръба на коритото и изстена. Той затвори очи и се опита да овладее треперенето, което го бе обзело. С мек натиск притисна хълбоците й към своите. Тя разтвори крака и коленичи върху тялото му.
— Погледни ме — изрече тя тихо, но заповеднически. — Искам да те гледам в очите.
Мартин отвори широко очи и я изгледа с невярваща усмивка.
— Изабела! — пошепна смаяно той.
Тя се опря върху бедрата му и бавно се отпусна върху него. Той усети нежната мекота между бедрата й, наслади се на радостното очакване, когато върхът на пулсиращия му член намери входа към тялото й. Двамата спряха за миг и погледите им се потопиха един в друг, сякаш се колебаеха дали да направят тази последна, решаваща стъпка.
Мартин шумно пое въздух, мускулестата му гръд се подаде за момент от топлата вода. В същия момент вдигна хълбоците си и притисна Изабела към тялото си. Тя нададе изненадан вик и се вкопчи в раменете му. Насладата и болката се смесиха с гняв и блаженство. Ръцете му обгърнаха крехката й талия и я приковаха към долната част на тялото му, която се задвижи в буен ритъм. Водата се разплиска на всички страни. Силните му движения повдигаха лекото й тяло, тя загуби опората на коленете си и се почувства набучена на кол или пронизана от рога на диво животно. Краката й обгърнаха хълбоците му, тя се хвана за него като удавница. Пред очите на Мартин се завъртяха червени кръгове. В лицето му пръскаше вода. Голите им тела се плъзгаха, триеха се силно, докато накрая се сляха в едно. От гърлото му се изтръгваха гърлени стонове, Изабела също стенеше сладостно. Той я прегръщаше здраво и тя усещаше ръцете му като сигурна закрила. Опряла буза на гърдите му, тя се плъзгаше ритмично нагоре-надолу. Всичко беше вода, топлина, движение. Изабела отвори уста и плъзна език по гърдите му, докато той засилваше ритъма на движенията си. Това нежно докосване го подлуди. Вълните се затвориха над главата му, насладата в тялото му се съсредоточи в едно-единствено място в слабините му. Той нададе вик и се заби дълбоко в тялото й. Експлозията в самия център на същността му беше толкова ярка, че го заслепи и той затвори очи. Усети тръпките, които разтърсиха тялото й, и тайнствената горещина във вътрешността й. Очите й бяха широко отворени и тя го гледаше с безгранично учудване. Той я притисна с все сила и не посмя да разхлаби хватката, сякаш се боеше да не я загуби.
Двамата останаха дълго време неподвижни. Бавно, съвсем бавно напрежението освободи телата им. Изабела сведе поглед и свали ръцете си от раменете му. Бузите й бяха зачервени, тя дишаше тежко. Обзет от дива нежност, Мартин отново я притисна до гърдите си. Потърси влажната й уста и прошепна задавено:
— Ти ме подлудяваш, Изабела. — Засмука топлите й устни и се отдели от нея едва когато тя затрепери. Водата беше изстинала. Мартин я изнесе на ръце от ведрото и я уви в голяма кърпа. Тя се отпусна на пейката и не помръдна. Проследи с поглед как той се изтри с кърпата и облече чисти дрехи. Странно топло чувство се разпространи в тялото й, парализира крайниците й и тя се почувства уморена. Той го забеляза и се усмихна.
— Ще изпратя някоя слугиня да ти помогне да се облечеш — каза той, вече на вратата.
Изабела поклати глава.
— Искам да остана сама — отвърна тихо тя.
— Наистина ли?
— Да, ако ти не желаеш да останеш с мен.