Дете на порока
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Желязкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дете на порока». Краткое содержание книги:
— Не, да… беше просто чай, за Бога. Не си мисли, че ще ме докоснеш — озъби му се тя и отстъпи зад една масичка.
— Не искам да спорим за някакви си рокли — тихо каза той и я последва безшумно с лъснатите си ботуши по скъпия килим.
— Нека поспорим за диамантите в такъв случай.
— Какви диаманти?
— Тези, които трябваше да върнеш.
— Не съм сигурен. Може би съм ги върнал — излъга той.
Тя очевидно не ги беше открила.
— Престани! — Сирина вдигна ръце с дланите нагоре.
После спря и той, разсеян от внезапния й жест.
— Не искам — тихо каза Бо и се протегна към нея, взе я на ръце и я завъртя в една голяма прегръдка, а после й се усмихна. — Ако искаш, нарежи дрехите на малки парченца, изобщо не ме интересуват, но не се ядосвай, сладурче — закачливо продължи той. — Извинявай за всичко, всичко. — После я целуна, а секунда по-късно се засмя на изненадата й, после отново я целуна — първоначално със закачка, на шега, но малко след това прерасна в една разгорещена и алчна целувка, пълна с въздишки, задъхана и продължителна. А когато най-накрая я остави на земята, откри, че от раздразнението вече не беше останала и следа.
— Не искам да спорим — прошепна той и я целуна, като леко я галеше по гърба.
— А аз не искам да се отнасяш с мен като с най-новата си курва. — Сега в гласа й се четеше нещо повече от раздразнение.
— Никога — прошепна той и докосна ъгълчето на устата й с подобна на пеперудено докосване целувка.
— Накара ме да се почувствам неудобно.
— Съжалявам. — Той леко проследяваше с уста горната й устна.
— Бо, чуй ме. — Тя се мъчеше да се освободи от прегръдката му.
— Слушам. Не искаш роклите, тогава ги изхвърли. Х-м-м, сладка си — прошепна той и я привлече плътно до себе си.
Както винаги тя го намираше за привлекателен и изкупителен, толкова изкусителен, че й беше нужно доста време, за да събере мислите си.
— Лейди Хамилтън вече ми избра рокля за тази вечер.
— В такъв случай я задръж и изхвърли останалите. — Той леко помръдна и тя усети набъбналата му ерекция.
— Готов си на всичко, нали, когато се разгониш?
— Не на всичко. — В гласа му се четеше хумор. — Видя ли огледалото над леглото?
— Няма огледало.
Той леко я отпусна да надникне.
— Има огледало ей там под балдахина — прошепна Бо.
— Откъде знаеш? — Тя любопитно го гледаше.
— Сър Уилям ми каза.
— Много лъжеш, Рошфор.
— Истина е, не съм отсядал тук друг път.
— Да не би да очакваш да се забавлявам с това, което може да предложи едно огледало?
— Защо спорим? Толкова е маловажно, сладурче. Ако роклите са проблем, ще се отървем от тях.
— Не става въпрос само за роклите — каза Сирина и въздъхна. Чудеше се дали не очакваше прекалено много от мъж, за когото жените бяха просто обекти за удоволствие, новият й гардероб — нещо съвсем маловажно.
— Знам. — Гласът му вече не беше закачлив.
— Така ли?
— Не взех под внимание… — кимна той.
— Реакцията ми?
— Не, чувството ти за уважение. И макар и да не сме на едно мнение за определението… — той беше живял прекалено разгулно, за да се притеснява за нечия репутация, — разбирам чувствата ти.
— Значи си прозорлив в крайна сметка.
— Просто не съм дебелокож, скъпа.
— Не, определено не си — тихо повтори тя. Този човек разбираше от изтънчени чувства повече от другите.
Той чу как гласът й постепенно става по-спокоен, как недоволството й видимо изчезва. Отдавна се беше научил да се възползва от спокойствието на дамите и я целуна с нещо средно между изкусителна и нежна целувка — нещо, което му беше дарба.
— И все пак, ще те накарам да си платиш — прошепна тя, когато той най-после отдели устни от нейните, а в тялото й вече гореше желанието.
— Каквото пожелаеш — прошепна той. — На твое разположение съм.
— Тази вечер безмилостно ще флиртувам.
— Тогава и аз ще правя същото. — Подигравателният му поглед срещна нейния.
— Не ти се позволява. Трябва за наказание да ме наблюдаваш.
— В такъв случай, по-добре изтръгни сърцето ми — шеговито каза той. — Как мога да гледам как изкушаваш други мъже, когато аз те обожавам.
— Наистина ли е така? — Наивна и поласкана, тя забрави, че мъж с неговата репутация обожаваше жените, но никога за дълго.
— Така е, кълна ти се — прошепна той и я привлече към себе си. — Затова тази вечер трябва да останеш до мен, да не поглеждаш другите мъже и да не ме караш да се чувствам нещастен.
— В такъв случай и ти трябва да направиш същото за мен.
— Мъжете не ме привличат по този начин. — Погледът му беше закачлив, докато тя не го удари с юмрук в корема, от което му стана горещо. — А що се отнася до жените — тихо каза той, — предпочитам преди всичко теб.