Магьосникът Куестър Тюс

Бен кимна. Беше очаквал това. Прекалено много беше да се надява да види Абърнати още същата вечер.

— Може би ако реша да се задържа повече, отколкото възнамерявах, господин Ард Ри, бихме могли да продължим разговора си утре?

Другият само сви рамене. Докосна нещо под масата зад гърба си и се изправи.

— Аз ще решавам кога и къде да се състоят всякакви по-нататъшни срещи, господин Скуайърс. Ясно ли е?

Бен дружелюбно му се усмихна.

— При условие, че стане своевременно, господин Ард Ри.

За негова изненада, Майкъл Ард Ри отвърна на усмивката му.

— Позволете ми един съвет, господин Скуайърс — каза той и пристъпи по-близо. — Не прекалявайте с изискванията. Сигурно знаете, че това място е опасно. Поне така се говори. Някои хора са изчезвали завинаги между тези стени. И никой повече не ги е видял. Тук има магия, при това много опасна.

Бен се вцепени. Той знае, помисли си ужасен.

— Какво значение има смъртта на един-двама души? Дори и на толкова важни хора като вас самия? И те могат да бъдат погълнати тук и да изчезнат. Това прави магията, господин Скуайърс. Тя просто поглъща човека. Бен чу как вратата зад него се отвори.

— Внимавайте с всичко това — предупреждаваше онзи с тих глас, но очите му недвусмислено говореха, че заплахата е реална. — Вие не сте ми симпатичен.

Появи се портиерът и Майкъл Ард Ри рязко се обърна. Бен бързо напусна кабинета, като едва се осмеляваше да си поеме дъх, усещайки как мразът в жилите му постепенно се стопява. Той мина през пустия коридор до входа и излезе, като портиерът му посочи пътя. Когато излезе в нощта, стори му се, че усети нещо да се докосва до него. Огледа се, но нямаше нищо.

Вратата зад гърба му се затвори. Майлс стоеше до задната врата и я държеше отворена. Бен влезе в колата и безмълвно седна отзад. Наблюдаваше как Майлс мина от задната част на колата до вратата на шофьора. Капакът на багажника беше вече затворен. Нямаше и следа от Уилоу.

— Уилоу? — неспокойно прошепна той.

— Тук съм, Бен — отвърна тя, един безплътен глас откъм вира сенки под краката му, толкова близо до него, че той подскочи.

Майлс влезе и подкара колата. Само след минути вече бяха минали през решетката на входа, през подвижния мост, бяха поели нагоре по вития път и излязоха през железните врати. Тогава Уилоу се изправи на седалката до Бен и му разказа всичко, което беше й казала Елизабет. Когато свърши, известно време никой нищо не каза. Моторът на колата единствен нарушаваше тишината, докато те отново излязоха на 522 авеню и свиха южно към Удънвил.

Никой не протестира, когато Майлс включи отоплението.