Първият крал на Шанара

Взря се в Тей като че чакаше отговор. Тей кимна. Знаеше какво очаква от него Джърл и отвърна с тиха въздишка:

— Разбрах.

Знаеше, че ще е опасно. Гномите-преследвачи може и да не бяха усетили магията му, но един черепоносец със сигурност би я доловил. Не беше открил нито един крилат ловец, докато търсеше Прейа, но може би те нарочно се прикриваха. Вероятно този капан беше заложен именно за него, за единия от друидите, които преследваха. Искаха да го примамят вътре и после да го привлекат на своя страна. Ако там имаше черепоносец и Тей направеше онова, което Джърл искаше от него, щяха да бъдат загубени. Но нямаше голям избор. Джърл бе прав. Не можеха да оставят Кип да умре по този начин.

Тей призова магията си и се обгърна в тъмния й плащ, като зареди въздуха около себе си със силата й. Усещаше как топлата й мощ се надига в гърдите му. Очите му останаха отворени, защото този път употребата на магията изискваше да има видимост и да й се укаже посока. Лицето му се промени и заприлича на маска. Видя как Джърл се сви до него поразен.

После вдигна глава колкото да може да вижда изнемощялата, измъчена фигура на Ритън Кип, и насочи магията си към тънката нишка на живота му. Действаше предпазливо, опипвайки етера, нащрек за появата на опасност. Но нищо не се появи и той продължи. Когато достигна сърцето на Ритън Кип, когато усети болката и страданието му, когато чу накъсаното му дишане, сякаш бе неговото собствено, той изтегли въздуха, който захранваше умиращите дробове на стареца, и после търпеливо зачака дишането му да спре.

Когато свърши, се сви обратно при Джърл. Лицето му лъщеше от пот. В очите му имаше сълзи.

— Свърши се — прошепна.

Джърл Шанара сложи ръка на рамото му и го стисна леко, за да го успокои.

— Налагаше се, Тей. Болеше го ужасно. Не можехме просто да го оставим така.

Тей кимна безмълвно. Знаеше, че Джърл е прав, но знаеше и че не той ще живее със спомена за нежната нишка на живота на Ритън Кип, която бе пулсирала леко между пръстите му, а миг след това беше замряла. Чувстваше се празен и вледенен. Опустошен и изоставен.

Джърл му направи знак и те тръгнаха обратно по канала и през полето, като оставиха аванпоста и неговите обитатели, живи и мъртви, зад гърба си.

Отне им почти час да се върнат при другарите си. Вече бе късен следобед и слънцето започваше да се снишава към назъбените върхове на Брейклайн. Тръгнаха под изгарящия му блясък, полу ослепени, защото бяха принудени да излязат от сянката на хълмовете и да прекосят равнината. Тей все още водеше, широката мрежа на магията му се простираше пред него и търсеше опасности. Беше проверил за преследвачи след завръщането им от чифлика, но не откри такива. Пред тях обаче имаше следи от гноми почти навсякъде. Не можеше да каже на колко големи групи се движат, но знаеше, че са няколко. Бяха обсъдили да изчакат до залез, преди да продължат, но все пак решиха, че е доста по-опасно да останат на едно място, затова тръгнаха. Джърл вървеше близо до него и го водеше към втория аванпост, който бе на няколко мили по-нататък, с надеждата, че той не е разкрит. Никой не говореше. Останалите от дружината оглеждаха околността за врагове.