Призрак от миналото
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Star Wars #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марина Бенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Призрак от миналото». Краткое содержание книги:
Един от ногрите я зърна и посочи към нея. Хан се поизправи и извика нещо, но Лея не можеше да го чуе. Добре съм, отчаяно насочи тя мисълта си към него и му махна, рискувайки да изтърве лозницата. Ако Хан или някой от ногрите тръгнеше към хаоса в атриума, щяха да го разкъсат.
И все пак Хан разбра… Той отново клекна зад парапета и задържа ногрите. Очите му не я изпускаха. Добре, говореше изражението му, щом не искаш да дойдем да те вземем, какво точно искаш?
Дръж, отново насочи мисълта си към него Лея и за втори път се изложи на риска да изпусне лозницата. Тя откачи лазерния си меч и след като отмахна ластарите, в които се оплете, му го показа. Замахна и хвърли оръжието през преддверието, хвана го със Силата по средата на летежа, преведе го през остатъка от разстоянието и го остави в ръката на съпруга си. В продължение на няколко секунди той го повъртя в ръка, мръщейки се към жена си. Лея насочи мислите си към него…
Изведнъж Хан разбра, кимна, активира лъча на меча и го насочи надолу. Започна да прерязва стълбището точно под балкона.
Начинанието му не остана незабелязано. В тълпата някой изкрещя и два бластерни изстрела един след друг го пропуснаха за сантиметри. Ногрите… само вторият бе до Хан, той стреля на свой ред и противниковият бластер замлъкна.
Нещо докосна тила на Лея. Докато се обръщаше, в съзнанието й се мярна споменът за смъртоносните змии, скрити в лозниците на Уейланд… Не беше змия, изобщо не беше живо същество. Гирлянда от синтропи висеше от един прозорец над главата й. Отвътре надничаше разтревоженото лице на Баркимк. Тя се улови за края на гирляндата и започна да се изкачва. Когато прекрачваше прозореца, зад гърба й стълбището рухна.
— Адмирал Пелаеон!
Върховният командващ имперската флота се сепна от съня си. Кошмарът, който сънуваше, се разнесе.
— Слушам.
— Майор Тшел, сър — прозвуча гласът на вахтения офицер по интеркома. — Има съобщение за вас, сър, отбелязано е с личния ви шифър.
— Прието — Пелаеон уморено се надигна от леглото и зашляпа бос към компютърния терминал. — Прехвърлете го тук, майор — нареди той и се отпусна тежко на стола.
— Тъй вярно, сър!
Екранът светна и адмиралът включи дешифриращ код. Пътуването из Империята, за да моли, да предумва или да печели в спор подкрепа за мирната си инициатива, бе само по себе си уморително. На това отгоре непрекъснато го преследваха кошмари, които съвсем го разбиваха. Тази нощ му се бе явил върховният адмирал Траун, който го укоряваше със спокоен, но суров тон, че е допуснал всичко създадено от него да се разпадне…
Компютърът даде знак, че е установил дешифриращия код, и в холоямката се появи изображение.
— Адмирал Пелаеон, говори командир Дрейф — представи се мъжът от холограмата. — Имам предварителен доклад за лорд Граемон и финансовите му операции.
— Много добре — отвърна върховният командващ. Думите на капитана изведнъж го събудиха. — Слушам ви.
— Накратко, сър, този човек е змия — простичко каза Дрейф с открито презрение. — Явно има участие в целия обмен между Прикуб и Корускант. Досега проследихме петнайсет отделни линии до стокови и финансови борси на Новата република, а това е само началото.
Пелаеон кимна мрачно. Да, това съответстваше на предполагаемия модел. За да оперира моф Дизра по неговия си начин, явно се бе свързал с подобни на Граемон играчи в политическите периферии на Новата република.
— Връзки с известни пиратски шайки?
— В тази насока за Граемон още нямаме нищо определено — отвърна Дрейф. — Но установихме доста стабилна връзка между генерал Кайте и някой, който със сигурност поддържа връзка с пиратите Каврилу. Кайте изпрати съобщение до свръзката си веднага след срещата ви с командващите отбраната на Прикуб преди единайсет дни. Следим го.
— Ясно — значи Кайте наистина бе замесен. Въпреки очевидното досега Пелаеон се бе надявал да не е така. Изживяваше особено болезнено включването на флотски офицери в машинациите. — Успяхте ли да проследите връзките на Граемон в другата посока?
— Още не — каза командирът. — Той не е върхът на пирамидата. За това съм сигурен.
— Не е — съгласи се върховният командващ. Но каквато и да бе връзката между него и Дизра, явно бе добре прикрита. Може би ограничените възможности на Дрейф нямаше да му позволят да я разкрие. — Продължавайте — каза той. — Искам недвусмислени факти и доказателства.
— Тъй вярно, сър! — отвърна Дрейф. — Ако позволите, ще направя предложение, сър. Връзките с Новата република са достатъчни като обвинение, за да свалите лорд Граемон, ако това е целта ви.