Призрак от миналото
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Star Wars #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марина Бенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Призрак от миналото». Краткое содержание книги:
— Граждани на Новата република — извика Лея и вдигна лазерния меч. — Аз съм съветник в Новата република и рицар джедай, името ми е Лея Органа Соло. Призовавам ви да спрете.
Първите, които се намираха най-близо до нея, се поколебаха. Мнозина спряха неохотно. По-точно — опитаха се да спрат. Но задните все така напираха, избутваха или заобикаляха онези пред себе си и продължаваха да се изсипват в сградата.
И все пак устремът на тълпата бе разколебан за миг и Лея бе успяла да привлече вниманието им. Ако повече можеха да я чуят… ако намереше подходящите думи… Тя си пое дълбоко дъх, призова съсредоточено джедайските умения за усилване на мощта и отвори уста…
Точно тогава откъм ботанските стражи в основата на стълбището се чу вик и светнаха пет-шест бластерни изстрела. В атриума се възцари хаос.
Допреди миг Лея смяташе, че тълпата не може да реве по-силно, но сега разбра, че се е лъгала. Писъците на ранените потънаха сред крясъка от гняв и ужас, който изригна със страшна сила и замалко не й спука тъпанчетата. Най-предният ред се разпръсна. Мнозина хукнаха да се скрият сред ниските дървета и храсти, други се втурнаха да дирят убежище в помещенията около атриума. Трети просто замръзнаха по място. Не искаха да побягнат малодушно, а и не можеха да продължат срещу масирания бластерен обстрел.
Ботанските стражи стреляха отново. Още писъци огласиха преддверието. Но този път изстрели дойдоха и от тълпата и шестима стражи паднаха.
— Стига! — извиси се нечий глас. — Хванете ги!
— Чакайте! — провикна се Лея. — Спрете!
Беше късно. Обезумяло от ярост, множеството се люшна напред като приливна вълна. Престрелката вече се водеше открито, атриумът се бе превърнал в бойно поле. Дори стъписалите се пред съветник Органа Соло и лазерния меч в ръката й вече не чуваха какво им се говори. Мнозина от тях просто бяха повлечени от тълпата. На два пъти Лея вдигна меча високо над главата си, за да не прониже изблъсканите прекалено близо до лъча. Сред врявата дочу гласа на Трипио, но докато се обърне, него вече го нямаше. Някакъв килеец се блъсна в нея, изсвири възбудено през шушулкоподобните си ноздри и размаха бластер към стълбите, нехаещ за лазерния меч, върху който налиташе…
С горчиво усещане за поражение Лея изключи меча и използва Силата, за да отблъсне от себе си килееца. Тук вече не можеше да се направи нищо. Стрелящите се тулеха сред тълпата, невъзможно бе да ги достигне. Нито едно от съществата около нея не заслужаваше да бъде пронизано или разсечено, а лазерният меч друго не можеше. Имаше твърде много съзнания за успокояване, твърде много движещи се тела за укротяване, та да успееше със Силата. Засега можеше само да се опази от стъпкване.
И тогава в хаоса наоколо Лея едва-едва долови нещо различно. Немного далеч някой безмълвно се страхуваше за безопасността й. Хан!
Напрегна се да го зърне, но без лъча на лазерния меч множеството я бе обградило и се притискаше към нея все по-плътно, затваряйки кръгозора й във всички посоки освен нагоре. Докато се бореше да запази равновесие, пред очите й се мярнаха за миг пустите прозорци, който гледаха надолу към атриума, но и да беше там Хан, не успя да го види.
Но пък видя над главата си дебело разклонение на лозницата, пълзяща по стената на преддверието. Лея си запробива път, използвайки Силата, за да отстранява хората, когато се наложеше. Стигна до лозницата, присегна се със Силата и скочи. Стъблото бе на два метра нагоре, лесен скок за джедай. Лея скочи половин метър в повече, стисна растението и се изкатери по него до основното стьбло на лозницата, плътно залепено за стената.
В този миг видя Хан. Насочил бластер надолу към стълбището, той клечеше до парапета на церемониалния балкон и трескаво търсеше с очи жена си сред беснеещата тълпа. От двете му страни, готови да се прехвърлят през балкона и да се шмугнат в множеството, ако се наложеше, стояха Баркимк и Сакисак. Как и кога двамата ногри бяха успели да влязат в сградата, Лея нямаше представа. Но сега това нямаше значение. Ботанската стража в основата на стълбището бе стъпкана и сега единствено бариерата задържаше тълпата на няколко стъпала по-горе.
Нямаше да издържи дълго. И от това разстояние се виждаше слабото искрене, което означаваше, че скоро ще поддаде… и ще настане всеобща катастрофа. Ако Хан или някой от прикрилите се ботански стражи откриеше огън, когато тълпата се втурнеше нагоре по стълбите, щяха да загинат стотици, дори хиляди. Ако не откриеха огън, щеше да настъпи не по-малко кървава баня по горните два етажа с намерилите там убежище ботанци. Така или иначе, мнозина щяха да намерят смъртта си. Освен ако…