Призрак от миналото
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Star Wars #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марина Бенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Призрак от миналото». Краткое содержание книги:
Хан поклати глава.
— Не — каза той и трепна леко, докато Лея внимателно полагаше мехлема на лявото му рамо. — Не съм стрелял. Нито в тълпата, нито другаде.
— Онези, с които говорихме, твърдят, че сте стреляли — настоя първият секретар Ороусия. — Казват, че от вашия балкон е дошъл бластерен изстрел.
— Вождът Райлскар също ли е стрелял? — попита Сакисак. — Очевидците казват и това.
— Грешат — отвърна Ороусия. Сърдитият му глас контрастираше с умората, с която изгледа ногрито. — Вождът Райлскар нямаше бластер.
— Е, аз не съм стрелял с моя — твърдо заяви Хан.
Козината на ботанеца се наежи.
— Ако това е думата ви, трябва да я приема — въздъхна той. — Всъщност няма значение.
Сигурно нямаше. За двайсет и седемте убити и четирийсетте ранени в безредиците… и за напълно опустошения първи етаж на сградата на Обединените племена… едва ли имаше значение, кой бе започнал. Освен за репортерите, разбира се. Повечето от тях обвиняваха него, Хан.
Вратата се отвори, влязоха двама ботански стражи. Носеха няколко усукани парчета златист метал.
— Това е останалото, първи секретар — каза единият и поднесе парчетата на Ороусия. — Приключихме търсенето, друго не се намери.
Хан се намръщи. От близо един час събираха из пострадалия първи етаж частите от Трипио. Беше като в Облачния град, само че по-лошо.
— Ще се оправи — каза му Лея. — Май нито една от основните му съставки не е повредена сериозно, докато са го подритвали насам-натам. Повечето поправки ще са козметични.
— Можем ние да го поправим, ако желаете — предложи първият секретар.
— Не, благодаря — отвърна Хан и си помисли колко хубаво щеше да бъде, ако Чуй беше с тях, вместо на Корускант да се занимава с децата. Всъщност кой знае. Последния път, когато уукито бе сглобил Трипио, дроидът не бе изразил никаква благодарност. — На Корускант ще го направят успешно.
— Разбира се — колебливо се съгласи Ороусия. — Като стана дума за Корускант, съветник Органа Соло, вождът Райлскар се свърза с правителството на Новата република. Президентът Гаврисом желае да говори с вас, когато ви е възможно.
Хан погледна Лея.
— Искаш ли да се нуждая от още грижи? — попита я той така, че само тя да го чуе.
Жена му направи гримаса, но поклати отрицателно глава.
— По-добре да говоря веднага с него — подаде му тя бинта. — Колкото по-скоро му предадем нашата версия, толкова по-добре. Мога ли да използвам вашата комуникационна зала, секретар Ороусия?
— Разбира се, съветник Органа Соло — дрезгаво отвърна ботанецът и махна към вратата. — Заповядайте.
Двамата излязоха, следвани от стражите и Сакисак, който доста безцеремонно тръгна след тях. Хан отново се намръщи и се възползва от усамотението си, за да простене на глас и да изругае. Тъкмо бе довършил превръзката на рамото си, когато вратата се отвори и влезе Баркимк.
— Лея отиде в комуникационната зала — осведоми го Хан.
— Знам — Баркимк пристъпи до Хан и протегна ръка. — Исках първо ти да видиш.
Соло се навъси и пое овъгленото устройство от ръката на ногрито.
— Какво е това?
— Останките от имперската измама — каза Баркимк с пресипнал от гняв глас. — В тампон от лепкав материал се монтират пренасочващ кристал и бластерна тръба и се поставят близо до онзи, който е нарочен за убиец. След това снайперист стреля в кристала, който пренасочва заряда в тръбата.
— И тя стреля като обикновен бластер — мрачно довърши Хан. Изведнъж всичко се избистри. — Един случаен изстрел в тълпата и цялата вина пада върху мен.
— Да — безрадостно отвърна Баркимк. — Отново си обвинен в нещо, което не си извършил.
— Да, но този път свършиха добра работа — каза Соло. — Чакай малко! Как така никой не е видял изстрела на снайпериста?
— Най-вероятно е използвал ксеролов снайпер „Нощен стършел“ — отговори ногрито. — Той изстрелва невидим заряд.
— Шегуваш се. Не съм чувал за бластер с невидим заряд.
— Империята не разтръбява съществуването му — каза Баркимк. — Като махнем това преимущество, иначе е посредствено оръжие. Бластерният газ струва доста над хиляда тенекията. Става само за специално конструирани бластери, а една тенекия отива за три-четири изстрела. Не е оръжие за масово използване.
— Но не е и оръжие, което някой ще носи случайно.