Призрак от миналото
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Star Wars #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марина Бенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Призрак от миналото». Краткое содержание книги:
— Нямам интерес от свалянето на никого — без да бе изцяло убеден, каза Пелаеон. — Търговията с Новата република може и да е незаконна на теория, но и двамата знаем, че нуждата ни от нея е твърде голяма, за да се престараваме с прилагането на законите. — „Освен това — помисли си той, — ако мирната инициатива успее, този официален изолационизъм ще бъде прекратен.“ — Единственото, което искам, е да разбера кой разиграва така личния състав и средствата на Империята, и да го спра — добави на глас. — Ясно ли е?
— Тъй вярно, сър — стегнато отвърна Дрейф. — Не се тревожете, колкото и дълбоко да са се окопали, ще ги намерим.
— Сигурен съм, командире — увери го Пелаеон. — Нещо друго?
— Всъщност да, сър — отговори Дрейф, след като надникна в електронния си бележник. — Току-що получих известие от един от хората, които следят връзката на лорд Граемон на Ботауи. Съобщава за размирна демонстрация пред сградата на Обединените племена в Древстран. Изглежда, причината е онзи документ за Каамас.
Адмиралът се намръщи:
— Някакви подробности?
— Знае се само, че със сигурност има жертви — каза Дрейф. — Броят им още не е уточнен. Явно е станало токущо… новината още не е стигнала до информационните служби.
— Благодаря — отвърна Пелаеон. — Нещо друго?
— Не, сър. За момента няма.
— Много добре — кимна адмиралът. — Дръжте ме в течение.
Няколко минути върховният командващ имперската флота остана загледан в празния екран, докато прехвърляше последната информация в главата си. Новата република е нестабилна. В последна сметка сигурно ще стигне до самоунищожение. Колко пъти му повтаряха това от три седмици насам, откак започна кампанията си за убеждаване на лидерите на Империята, че е време да признаят поражението си? Стотици пъти, може би хиляди. И всеки път адмиралът отхвърляше твърдението, отново и отново повтаряйки аргументите си, като ги излагаше все по-изразително и убедено. И въпреки това…
Чете докладите за размириците, които назряваха покрай разкритията за унищожението на Каамас, познаваше докладите на разузнаването за все по-разгорещените дебати в Сената на Новата република и в различните местни събрания, известни му бяха анализите за нарастващото настървение между отколешни съперници из цялата галактика. Той ли бъркаше? Всички останали ли бяха прави? Намираше ли се Новата република на ръба на самоунищожението? И ако да — защо той се опитваше да сключи мир с нея?
Пелаеон стана с въздишка от стола и се върна в леглото. В този миг действията му не изглеждаха разумни, но и нищо не изглеждаше разумно в спокойната самота на нощта. Върховният командващ имаше основателни причини да върви по този път и можеше само да се надява, че щяха да бъдат основателни и когато ги преразгледаше сутринта. И ако споровете за каамаския документ застанеха на пътя му…
Пелаеон се намръщи в мрака. Спомни си една препоръка на Траун. Внимателно проучвай всички препятствия — го бе посъветвал върховният адмирал. — С малко изобретателност те могат да бъдат обърнати в предимства.
Документите за Каамас разкъсваха Новата република… какво можеха да предложат бившите бунтовници в замяна на помощ от Империята при решаването на този спор?
Той прехвърли в електронния бележник списъка на предстоящите си срещи. Връщането в Бастион отпадаше — освен разбъркването на по-нататъшната му програма всеки опит да изтегли от Имперската библиотека копие на документа за събитията, свързани с унищожението на Каамас, несъмнено щеше незабавно да стане известен на Дизра, а адмиралът нямаше намерение да дава на мофа предварителни сведения за намеренията си. Но на базата Убикторат в сектора Яга Минор също имаше пълен имперски архив. След четири срещи „Химера“ трябваше да се намира там.
Пелаеон изключи електронния си бележник, остави го на нощното шкафче и се зави. Да, това щеше да направи: да намери копие на пълния документ за Каамас и да го предложи на Новата република в замяна на политически отстъпки. Ако, разбира се, успееше да договори среща. За момент се поколеба дали да не попита на мостика за някакви съобщения от полковник Вермел, но на свързочниците и без това бе изрично заповядано да го информират незабавно при получаването на такова съобщение. Ако им го напомняше по два пъти на ден, само щеше да ги накара да се чудят какво става.
Освен това бяха минали само единайсет дни, откак корабът на Вермел бе в Моришим. При сегашната политическа ситуация в Корускант на генерал Бел Иблис сигурно щеше да му е необходимо повече време, за да подскаже на първенците на Новата република идеята за среща. В крайна сметка Вермел щеше да се обади. Но преди да се отправи към Яга Минор, го чакаха още четири срещи, най-вероятно с враждебно настроени висши офицери от флотата. Първата бе само след шест часа. Той се обърна, затвори очи, освободи съзнанието си и се опита да заспи.