Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)
- Автор: Пирсиг Роберт М
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)». Краткое содержание книги:
Романът, определен от критиката за една от най-значимите творби в американската литература, е преведен на 27 езика и достига тираж от 3 милиона екземпляра.
Но сега това нямаше смисъл, щом вече знаеха кое е добро и кое лошо, преди всичко нямаше причина да карат тоя курс. Обстоятелството, че се намират тук като студенти, предполага, че те не знаят кое е добро и кое лошо. Това бе негова работа като преподавател — да им каже кое е добро и кое лошо. Цялата идея за индивидуално творчество и реализация в клас по своята същност противоречеше на академичния дух.
За много студенти задържането на бележките създаваше положение а ла Кафка, при което те разбираха, че ще ги накажат, задето не правят нещо, но никой не иска да им каже какво се очаква от тях да направят. Те се вглеждаха в себе си и не виждаха нищо, гледаха Федър и не виждаха нищо и просто си седяха безпомощни, без да знаят какво да правят. Вакуумът бе опасен. Едно момиче получи нервна криза. Не можеш да премахваш оценките и да си седиш там, като създаваш един безцелен вакуум. Трябва да се даде някаква цел на една група, към която тя да се стреми и която да запълни вакуума. Това той не правеше.
Не можеше. Не можеше да измисли никакъв начин да им каже за какво да работят, без да попадне обратно в капана на авторитарното, дидактичното преподаване. Но как да се запише на черната дъска непознатата вътрешна цел на всяка творческа личност?
През следващия семестър той изостави цялата идея и се върна към редовните оценки обезкуражен, объркан, с чувството, че е прав, но неизвестно защо всичко се е получило не както трябва. Когато спонтанност, индивидуалност и действително оригинални работи се появят в една учебна стая, това става въпреки преподаването, а не поради него. Това май имаше някакъв смисъл. Бе готов да напусне. Да преподава тъпо подчинение на озлобени студенти — нима искаше да се занимава с това?
Бе чул, че в колежа „Рид“ в Орегон задържали оценките до дипломирането и през лятната ваканция отиде там, но му казаха, че мненията във факултета по отношение ползата от задържането на оценките са разделени и никой не бил кой знае колко доволен от системата. През ваканцията изпадна в потиснато и мързеливо състояние на духа. Той и жена му лагеруваха често из тия планини. Тя го питаше защо е така мълчалив през цялото време, но той не можеше да каже защо. Просто бе като спънат. Чакаше. Онова липсващо кристализиращо зрънце, което внезапно ще постави всяко нещо на мястото му.
17
На Крис май му е тежко. Известно време вървеше доста пред мен, а сега седи под едно дърво и почива. Не поглежда към мен и по това разбирам, че не се чувствува добре.
Сядам до него, а той е като занесен. Лицето му е зачервено и се вижда, че е изтощен. Сядам и слушаме вятъра в дърветата.
Знам, че в края на краищата ще стане и ще продължи да върви, но той не го знае и не смее да погледне в очите възможността, подсказвана от страха му — че може би няма да е в състояние да изкачи планината. Спомням си нещо, което Федър бе писал за тия планини, и го казвам сега на Крис.
— Преди години — разправям му аз — майка ти и аз бяхме при горния край на горския пояс, немного далеч оттук, и си бяхме направили лагер край едно езеро, заблатено в единия край.
Не вдига поглед, но слуша.
— Призори чухме шум от търкалящи се камъчета и помислихме, че трябва да е някакво животно, само че обикновено животните пристъпят безшумно. После се чу пляскащ звук в блатото и вече наистина се събудихме. Бавно се измъкнах от спалния чувал и взех револвера от якето си, после се свих до едно дърво.
Сега Крис забравя за собствените си проблеми.
— После още едно плясване — казвам аз. — Помислих си да не е някоя туристическа група на коне, но пък по това време? Още едно плясване! И едно високо тупур-р-р! Ясно, че не е кон! И пак тупур-р-р! И тупур-р-р! И там, в неясната сива светлина на утрото, тръгнал право към мен през тинята на блатото видях най-големия лос, който съм срещал в живота си. Рогата разтворени колкото човешки бой. След гризли това е най-опасното животно в планините. Някои казват, че е по-опасно от нея.
Погледът на Крис е отново ясен.
— Тупур-р-р! Изтеглих петлето на револвера, като си мислех, че специалният модел тридесет и осми калибър не е кой знае какво за такъв лос. Топур-р-р-р! Нямаше начин да са махна от пътя му. Майка ти лежеше в спалния чувал точно пред него. Тупур-р-р-р. Какъв гигант! На десет ярда от мене! Тупур-р-р-р! Изправям се и се прицелвам. Тупур-р-р-р!… Тупур-р-р-р!… Тупур-р-р-р!… Спира на три ярда от мен и ме вижда… Мушката е точно между очите му… Не помръдваме.