Академия за вампири
- Автор: Мийд Ришел
- Серия: Vampire Academy #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Ибис»
- ISBN: 978-954-9321-22-7
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Академия за вампири». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и владеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли — хранещи се с невинни жертви.
Дампирите — полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Лиса трябва да бъде защитавана на всяка цена от стригоите: най-опасните и всяващи страх вампири — тези, които никога не умират.
Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
Страхът е принудил двете най-добри приятелки да избягат от «Св. Владимир». И сега, след две години на свобода, те са заловени и върнати обратно в академията. Роуз трябва да продължи своето обучение за пазител, а Лиса да се завърне към социалния живот на кралските фамилии на мороите. Но зад тежките железни врати на академията техният живот е дори в по-голяма опасност, отколкото навън, защото стригоите са винаги наблизо…
— Добре — кимна тя. Пристъпи няколко крачки към него, но после се извърна назад към мен. — Защо? Защо да правим това?
Замислих се за гнева на Лиса, за желанието й да направи всичко, за да си го върне на Уейд. После си спомних за госпожа Карп — за красивата, но неуравновесена госпожа Карп, която накрая бе станала стригой.
— Просто се грижа за теб — уверих я. — Нищо повече не бива да знаеш.
Сега, в търговския център в Мисула, застанала между щандовете за дрехи от различни дизайнери. Лиса отново ме попита:
— Защо не ми каза?
— Защото не биваше да знаеш — повторих й аз.
Тя се насочи към пробната, като продължаваше да ми шепне:
— Страх те е, че може да откача. Да не би да те е страх, че мога да стана стригой?
— Не. Няма начин. Тя си е била такава. Това никога няма да се случи с теб.
— Дори и ако се окаже, че съм луда?
— Не — отрекох аз и се опитах да го обърна на шега. — Тогава само ще си обръснеш главата и ще завъдиш тридесет котки.
Чувствата на Лиса обаче станаха още по-мрачни, но тя не каза нищо повече. Спря се отвън пред пробната и взе една черна рокля от рафта. Лицето й леко просветна.
— Това е роклята, за която си родена. Не ме е грижа колко практична си станала сега.
Изработена от мека черна коприна, роклята беше без презрамки, лъскава и гладка, спускаща се до коленете. Въпреки че бе стилна и елегантна, по всичко личеше, че ще прилепва идеално по тялото. Супер секси. Може би прекалено секси за възприетия стил на обличане в Академията.
— Да, това е моята рокля — съгласих се аз. Не можех да откъсна очи от нея. Исках я толкова отчаяно, че чак усетих пронизваща болка в гърдите. Беше от онези рокли, които променят света. От онези, с които се основават нови религии.
Лиса избра моя размер.
— Пробвай я.
Поклатих глава и понечих да я върна.
— Не мога. Докато я пробвам, може да те изложа на риск. Никоя рокля не си струва твоята ужасна смърт.
— Тогава просто ще я вземем, без да я пробваш. — И тя купи роклята.
Следобедното пазаруване продължи, но аз усетих, че се уморявам. Да бъда постоянно нащрек, да бдя зорко като верен страж, се оказа не чак толкова забавно. Когато дойде ред на последната спирка — бижутерийния щанд, искрено се зарадвах, че вече му се виждаше краят.
— Ето това ще ти отива. — Лиса посочи към една от витрините. — Това колие е точно за роклята ти.
Погледнах го. Тънка златна верижка с висяща на нея роза, с диамант в средата, обкован със злато. Диамантът доминираше над всичко.
— Мразя всичко свързано с рози.
Лиса много обичаше да ми подарява разни неща, имащи нещо общо с рози — предполагам, че го правеше само за да види реакцията ми. Но като видя цената на колието, усмивката й помръкна.
— О, я виж ти. Дори и ти имаш лимит — не пропуснах да я подразня аз. — Най-после доживяхме края на безумното ти харчене.
Изчакахме Виктор и Натали да приключат с обиколката си. Очевидно той й бе купил нещо необикновено хубаво, понеже тя изглеждаше така, сякаш й бяха поникнали криле и направо хвърчеше от щастие. Радвах се за нея. Тя бе готова да даде всичко, за да спечели вниманието на баща си. Надявах се, че й е купил нещо страхотно скъпо, с което да засвидетелства обичта си.
Потеглихме по обратния път в пълно мълчание, защото режимът ни за спане се бе объркал от тази разходка на дневна светлина. Седнала до Дмитрий, аз се облегнах назад и се прозинах. Ръцете ни се докосваха. Усещането за близост помежду ни бе изгарящо.
— Е, никога ли вече няма да мога да пробвам дрехите, които си избирам? — попитах тихо, тъй като не исках да събудя другите. Виктор и пазителите бяха будни, но момичетата вече спяха.
— Можеш, но когато не си на смяна. Само през свободното си време.
— Не искам да имам свободно време. Искам винаги да се грижа за Лиса. — Отново се прозинах. — Видя ли онази рокля?
— Видях я.
— Хареса ли ти?
Не ми отговори. Приех мълчанието му като знак за потвърждение.
— Дали ще застраша репутацията си, ако я облека за бала?
Когато заговори, едва го чувах.
— Ще застрашиш цялото училище.
Аз само се усмихнах и заспах.
Когато се събудих, главата ми лежеше на рамото му. Дългото му палто ме обгръщаше като одеяло. Микробусът спря. Бяхме се върнали в Академията. Отметнах импровизираната завивка и слязох след него от микробуса. Внезапно се почувствах напълно будна и щастлива. Но за жалост краят на свободата ми наближаваше.
— Обратно в затворническата килия — въздъхнах, докато крачех до Лиса към столовата. — Може би, ако се престориш, че получаваш сърдечен удар, ще успея да изчезна.