Академия за вампири
- Автор: Мийд Ришел
- Серия: Vampire Academy #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Ибис»
- ISBN: 978-954-9321-22-7
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Академия за вампири». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и владеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли — хранещи се с невинни жертви.
Дампирите — полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Лиса трябва да бъде защитавана на всяка цена от стригоите: най-опасните и всяващи страх вампири — тези, които никога не умират.
Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
Страхът е принудил двете най-добри приятелки да избягат от «Св. Владимир». И сега, след две години на свобода, те са заловени и върнати обратно в академията. Роуз трябва да продължи своето обучение за пазител, а Лиса да се завърне към социалния живот на кралските фамилии на мороите. Но зад тежките железни врати на академията техният живот е дори в по-голяма опасност, отколкото навън, защото стригоите са винаги наблизо…
Свещеникът кимна.
— Тя е останала с него. И когато силите му започвали да го напускат, тя е била тази, която го подкрепяла. Тя настоявала той да остане силен и никога да не се предава пред лудостта си.
Напуснах църквата много объркана. Анна го бе постигнала. Анна бе позволила на Владимир да избере средното положение, като му е помагала — и то за цял живот — да сътворява чудеса в този свят, без да се стигне до ужасяващ край. Госпожа Карп обаче нямаше този късмет. Защото не е имала пазител, с когото да поддържа връзка. Не е имала кой да я подкрепя.
Лиса обаче имаше.
Усмихнах се и прекосих вътрешния двор, тръгвайки към столовата. Чувствах се така добре, както отдавна не помнех да съм се чувствала. Можем да го направим, Лиса и аз. Заедно ще се справим.
Точно тогава с крайчеца на окото си съзрях нещо черно. Прелетя над мен и кацна на близкото дърво. Заковах се на място. Беше гарван, едър и застрашителен, с блестящи черни криле.
Миг по-късно осъзнах, че не беше просто някакъв гарван. Беше онзи гарван. Онзи, когото Лиса бе излекувала. Никоя друга птица не би дръзнала да кацне толкова близо до някой дампир. Както и никоя друга птица не би ме погледнала по такъв интелигентен начин, както се гледа към някой познат. Не можех да повярвам, че същият този гарван още се навърта наоколо. Ледена тръпка полази по гръбнака ми. Неволно отстъпих назад. И тогава истината ме осени. По-точно казано, блъсна ме в гърдите.
— И ти имаш връзка с нея, нали? — попитах го, напълно уверена, че всеки, който ме види отнякъде, моментално ще ме вземе за луда. — Тя те върна обратно. И ти си целунат от сянката.
Наистина беше супер! Протегнах ръка с тайната надежда, че ще кацне върху дланта ми като някакъв драматичен жест, достоен за финал на филм. Но той само ме изгледа, сякаш бях пълна идиотка, разпери криле и отлетя.
Изгледах го кръвнишки, докато изчезваше в здрача. После се обърнах и отидох да потърся Лиса. Някъде отдалеч, зад гърба ми, проехтя грачене. Прозвуча ми почти като смях.