Академия за вампири
- Автор: Мийд Ришел
- Серия: Vampire Academy #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Ибис»
- ISBN: 978-954-9321-22-7
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Академия за вампири». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и владеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли — хранещи се с невинни жертви.
Дампирите — полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Лиса трябва да бъде защитавана на всяка цена от стригоите: най-опасните и всяващи страх вампири — тези, които никога не умират.
Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
Страхът е принудил двете най-добри приятелки да избягат от «Св. Владимир». И сега, след две години на свобода, те са заловени и върнати обратно в академията. Роуз трябва да продължи своето обучение за пазител, а Лиса да се завърне към социалния живот на кралските фамилии на мороите. Но зад тежките железни врати на академията техният живот е дори в по-голяма опасност, отколкото навън, защото стригоите са винаги наблизо…
Групата ни се състоеше от девет души: Лиса, Виктор, Натали, Камила, Дмитрий, аз и още трима пазители. Двама от тях — Бен и Спиридон — винаги пътуваха с Виктор. Третият бе един от училищните пазители — Стан, същият Стан Алто, онзи абсолютен шибаняк, който така злобно ме унижи още в първия ден от завръщането ми в Академията.
— Камила и Натали още нямат лични пазители — обясни ми Дмитрий. — И двете са под закрилата на пазителите, прикрепени към техните фамилии. Тъй като учат в Академията, но излизат извън кампуса, ги придружава един от училищните пазители — Стан. Аз идвам, защото съм личен пазител на Лиса. Повечето момичета на нейната възраст още не разполагат с персонални телохранители, но при Лиса обстоятелствата са по-необичайни.
Настаних се най-отзад в микробуса, между Дмитрий и Спиридон, така че те можеха да споделят с мен бисерите от мъдростта на пазителите като част от «тренировката в полеви условия». Бен и Стан седнаха отпред, докато останалите се разположиха по средата. Лиса и Виктор се увлякоха в дълъг разговор, като не пропуснаха нито едно от по-интересните събития, случили се напоследък. Камила, възпитана да се държи учтиво в присъствието на по-старши в дворцовата йерархия, само се усмихваше любезно и послушно кимаше от време на време. От друга страна Натали като че ли се позасегна и се опита да отвлече от Лиса вниманието на баща си. Но не се получи. Очевидно той се бе научил да се изключва от неспирното й бърборене.
Отново се извърнах към Дмитрий.
— Редно е тя да има двама пазители, както винаги се полага на принцовете и принцесите.
Спиродон беше на възраст колкото Дмитрий, с щръкнала руса коса и доста по-свободно поведение. Въпреки гръцкото си име той говореше с провлачен южняшки акцент.
— Не се тревожи, ще има достатъчно, когато му дойде времето. Дмитрий вече е определен като един от персоналните й пазители. Има големи шансове ти също да си една от тях. Ето защо си тук днес.
— Като част от тренировката — предположих аз.
— Да. Ти ще бъдеш партньор на Дмитрий.
Последва кратка, но забавна пауза, останала вероятно незабелязана от никого, освен от Дмитрий и мен. Погледите ни се срещнаха.
— Партньор като пазител — ненужно уточни Дмитрий, сякаш имаше опасност и той да си мисли за някакъв друг вид партньорство.
— Да — съгласи се Спиридон.
Неподозиращ за напрежението около него, той се впусна да обяснява как действат пазителите по двойки. Това се оказа стандартна схема, буквално по учебниците, с които ми тъпчеха главата, но сега, при навлизането ми в реалния свят, започваше да означава много повече. Пазителите се прикрепяха към съответните морои според значимостта на тези морои в йерархията. Обичайните екипи се съставяха от двама пазители, както вероятно аз щях да действам в защита на Лиса. Единият пазител винаги трябваше да се старае да бъде в близост до своя обект, докато другият трябваше да остава по-назад, за да може непрекъснато да държи под око обстановката. Звучи отегчително, но тези две позиции се наричаха близък и далечен пазител.
— Вероятно ти винаги ще бъдеш близкият пазител — каза ми Дмитрий. — Нали си жена, при това на същата възраст като принцесата. Можеш да си винаги близо до нея, без да привличаш внимание.
— И няма да откъсвам очи от нея — отбелязах. — Както и от теб.
Спиродон отново се засмя и сръга с лакът Дмитрий в ребрата.
— Ти се уреди с най-добрата от всичките ни ученички. Даде ли й сребърен кол?
— Не. Още не е готова.
— Можех да съм готова, ако някой ме беше научил как да го използвам — възразих му. Знаех, че всеки пазител в микробуса беше снабден със сребърен кол и пистолет, скрити в дрехите им.
— Не става дума само как да се използва сребърният кол — заяви Дмитрий с типичния му маниер на по-стар и по-мъдър. — Първо трябва да се научиш как да ги надвиеш. И да си готова да ги убиеш.
— Защо ще се колебая да ги убия?
— Повечето стригой са били някога морои, но поради някаква причина са се променили. Понякога се срещат стригои, насила отнети от редиците на мороите или дампирите. Подробностите в случая нямат значение. По-важното е, че има реална възможност да познаваш някого от тях. Би ли убила някого, когото познаваш?