Академия за вампири

— Къде е Лиса? Къде е тя?

— Не зная къде е тя сега. Но докато те носех насам, беше неотлъчно до теб. Остана да дежури край леглото чак до пристигането на докторката. Ти беше много по-спокойна, докато тя бдеше над теб.

Затворих очи. Имах чувството, че ще припадна. Успокоила съм се, докато Лиса е седяла до мен, защото тя е отнела болката ми. Тя ме е излекувала…

Точно както в нощта на катастрофата.

Сега вече всичко придоби смисъл. Не е трябвало да оцелея. Всички все това повтаряха. Кой знае в действителност от какви рани съм страдала? Вътрешни кръвоизливи. Натрошени кости. Но е нямало никакво значение, защото Лиса е излекувала всички рани точно както лекуваше всички останали. Ето защо, когато се събудих, я заварих, надвесена над мен.

Вероятно затова е припаднала, когато я отведоха в болницата. След това бе изтощена в продължение на много дни. И тъкмо оттогава започна депресията й. Изглеждаше като нормална реакция, след като си изгубил родителите си, но сега си задавах въпроса дали не е било нещо повече, дали чудодейната й способност да лекува не е изиграла някаква роля.

Отново разтворих съзнанието си, за да достигна до нея. Изгарях от желание да я намеря. Ако наистина Лиса ме беше излекувала, не се съмнявах, че сега е зле. Настроенията й и магическите й сеанси бяха взаимно свързани, а този път ще трябва да е упражнила много интензивно магическата си дарба.

Упойващите медикаменти вече почти не действаха на тялото и съзнанието ми, така че можех да проникна в нея. Сега се оказа доста лесно. Заля ме мощна вълна от емоции, по-всеобхватни от кошмарите й, които преди това ме бяха връхлитали. Не помнех някога да съм усещала нейни сигнали с толкова висока интензивност.

Тя седеше на тавана в параклиса и плачеше. Макар че не знаеше съвсем ясно защо всъщност плаче. Чувстваше се щастлива и облекчена от това, че не бях пострадала, че е успяла да ме излекува. Но в същото време усещаше душата и тялото си сериозно омаломощени. Изгаряше вътрешно, все едно че бе изгубила част от себе си. И се тревожеше, че аз ще се вбеся, задето е използвала магическите си сили. Страхуваше се как ще премине за нея утрешният ден в Академията, когато отново щеше да й се наложи да се преструва, че харесва тълпата, която нямаше други интереси, освен да харчи парите на родителите си и да си устройва недостойни забавления за сметка на онези, които не бяха толкова красиви или не се радваха на всеобщата почит. Не искаше да отива на бала е Ейрън, да го гледа как я зяпа с обожание — не искаше да усеща докосването му — когато единственото, което изпитваше към него, бе най-обикновено приятелско чувство.

Повечето от тези преживелици си бяха съвсем нормални поводи за загриженост, но я измъчваха силно, много по-силно, отколкото ако беше някоя най-обикновена личност, помислих си аз. Не можеше да се справи с всичко това, нито да измисли как да реши проблемите си.

— Добре ли си?

Тя вдигна глава и отметна кичурите коса, полепнали по мокрите й бузи. Кристиан беше застанал на прага. Не го бе чула да се качва по стълбите, толкова бе потънала в мъката си. В гърдите й се надигнаха едновременно копнеж и гняв.