Академия за вампири
- Автор: Мийд Ришел
- Серия: Vampire Academy #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Ибис»
- ISBN: 978-954-9321-22-7
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Академия за вампири». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и владеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли — хранещи се с невинни жертви.
Дампирите — полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Лиса трябва да бъде защитавана на всяка цена от стригоите: най-опасните и всяващи страх вампири — тези, които никога не умират.
Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
Страхът е принудил двете най-добри приятелки да избягат от «Св. Владимир». И сега, след две години на свобода, те са заловени и върнати обратно в академията. Роуз трябва да продължи своето обучение за пазител, а Лиса да се завърне към социалния живот на кралските фамилии на мороите. Но зад тежките железни врати на академията техният живот е дори в по-голяма опасност, отколкото навън, защото стригоите са винаги наблизо…
Оттук нататък пътуването престана да бъде толкова забавно.
— Мисля, че да. Длъжна съм да го направя, нали? Ако е заради Лиса…
— Но може да се поколебаеш за миг — каза Дмитрий. — И тогава това колебание може да ти коства живота. Както и нейния.
— Тогава как да съм сигурна, че няма да се поколебая, макар и за миг?
— Трябва да си повтаряш, че това не са същите хора, които си познавала. Те са се превърнали в нещо мрачно и уродливо. В нещо неестествено. Трябва да успееш да се отърсиш от някогашната си привързаност към бившите приятели — днешни врагове — и да направиш каквото е правилно. Ако в тях се е запазил дори един грам от предишната им същност, вероятно ще ти бъдат благодарни.
— Ще ми бъдат благодарни за това, че ще ги убия?
— Ако някой те превърне в стригой, какво ще искаш? — попита ме той.
Не знаех какво да отговоря на това, затова и не казах нищо. Без да откъсва очи от мен, Дмитрий продължи да ме наставлява.
— Какво би сторила, ако знаеш, че ще бъдеш превърната в стригой против волята ти? Ако знаеш, че ще се простиш с всичките си досегашни морални принципи, с разбирането си за добро и зло? Ако знаеш, че ще ти се налага да преживееш остатъка от живота си — твоя безсмъртен живот — в убиване на невинни хора? Какво би пожелала тогава?
В микробуса се възцари неудобно мълчание. Докато се взирах в Дмитрий, затруднена от всички тези въпроси, внезапно проумях защо помежду ни съществуваше такова странно привличане, като оставим настрани външния вид.
Никога не бях срещала някого, който толкова сериозно да гледа на службата си като пазител, който разбира цялата важност на тази борба на живот и смърт. Със сигурност никой от моите връстници още не бе способен на това. Мейсън не можа да проумее защо не успях да се отпусна и да се напия на купона. Дмитрий ми беше казал, че се справям с моите задължения по-добре от много пазители на по-зряла възраст, особено ако вече са се нагледали на толкова много смърт и опасности. Но аз знаех в този момент, че той беше прав, че притежавах някакво странно усещане за това как се съчетават животът и смъртта, доброто и злото.
Както и той. Понякога може да се чувстваме самотни. Може да се наложи да забравим за «забавленията». Възможно бе да се окажем лишени от живота, който бихме искали. Но това бе пътят, който трябваше да следваме. Разбирахме се един другиго, разбирахме дълга си да браним другите. Животът ни никога нямаше да бъде лесен.
А да се вземе решение като това, което трябваше да взема в момента, бе част от съдбата ни.
— Ако стана стригой… ще искам някой да ме убие.
— Както и аз — добави той тихо. Можех да се закълна, че той бе пронизан от същото мигновено прозрение като мен, от същото усещане за връзка между нас.
— Това ми напомня за Михаил, който преследваше Соня — промърмори замислено Виктор.
— Кои са Михаил и Соня? — попита Лиса.
Виктор я изгледа изненадано.
— Защо питаш? Мислех, че знаеш историята.
— Соня Кар… искаш да кажеш… госпожа Карп? Какво за нея? — Тя се озърна назад и напред, между мен и чичо си.
— Тя… стана стригой — рекох аз, без да посмея да погледна Лиса в очите. — По свой избор.
Знаех, че все някой ден Лиса ще го узнае. Това бе завършекът на сагата на госпожа Карп — тайна, която предпочитах да запазя за себе си. Тайна, която не ми даваше мира. По лицето на Лиса се изписа ужасен шок, който премина в мен през телепатичната ни връзка. Огорчението й още повече нарасна от мисълта, че съм знаела, но не съм й казала.
— Но не зная кой е бил Михаил — додадох аз.
— Михаил Танър — каза Спиридон.
— О, пазителят Танър. Той беше тук, преди ние двете да избягаме. — Намръщих се. — А защо е преследвал госпожа Карп?
— За да я убие — каза Дмитрий. — Двамата са били любовници.
Изведнъж цялата история със стригоите придоби ново значение за мен. Да се биеш със стригой в битка, бе едно. Но съзнателно да преследваш някого… и то не кого да е, а някого, когото си обичал с цялото си сърце. Е, не бях сигурна, че бих могла да го сторя дори логически да е най-правилното.
— Може би е време да поговорим за нещо друго — обади се тихо Виктор. — Днес не е подходящ ден за обсъждане на потискащи теми.
Според мен всички се почувствахме облекчени от посещението ни в търговския център. Влязла в ролята си на бодигард, аз не се отделях от Лиса, докато обикаляхме щандовете на различните фирми, за да огледаме всички нови стилове в облеклото, предлагани там. Хубаво беше отново да сме сред хората и да се отдадем на нещо, което просто беше приятно, което нямаше нищо общо с мрачните задкулисни интриги в Академията. Беше почти като преди. Отдавна не си бяхме позволявали да се шляем така безгрижно навън. Бях закопняла да изляза с най-добрата си приятелка.