Академия за вампири

— Дори не знаеш за какво трябва да й връщаш.

Гневът на Лиса пламна.

— Тя подучи Джеси и Ралф да кажат онези неща за Роуз! Не мога да й позволя да се отърве безнаказано.

— Роуз е корава. Ще успее да го преодолее.

— Не си я виждал да плаче.

— Така ли? Ами случва се хората да си поплачат. Ти също плачеш.

— Но не и Роуз.

Той се извърна към нея и устните му се изкривиха в мрачна усмивка.

— Никога не съм виждал друга двойка като вас двете. Вечно се тревожите една за друга. Мога да я разбера, все пак е пазител и поведението й може да се обясни с прекалено увлечение по професията й, но и ти си същата като нея.

— Тя е моя приятелка.

— Предполагах, че обяснението ще е просто. Но не можех да съм сигурен. — Въздъхна, замисли се за кратко, след това отново превключи на типичния си саркастичен стил. — Както и да е. А сега за Мия. Значи искаш да й го върнеш заради това, което е причинила на Роуз. Но изпускаш най-важното: защо го е направила?

Лиса се намръщи.

— Защото ревнуваше Ейрън.

— Тук се крие нещо повече, принцесо. За какво й е да ревнува? Той вече беше неин. Не й беше нужно да те напада, за да го задържи. Можеше само да устрои едно голямо шоу, за да покаже колко е луда по него. Нещо като това, което правиш ти в момента — додаде той с вкиснат тон.

— Добре. Но какво още има в тази история? Защо ще иска да съсипе живота ми? Никога нищо не съм й сторила… искам да кажа, преди да започне това.

Той се наведе напред. Кристалносините му очи се впиха в нейните.

— Имаш право. Ти нищо не си й сторила. Но твоят брат — да.

Лиса се отдръпна рязко от него.

— Ти не знаеш нищо за брат ми.

— Зная, че той е прекарал Мия. В буквалния смисъл.

— Престани. Стига си лъгал.

— Не лъжа. Кълна се в Бога или в когото там вярваш. Случвало се е понякога да си поговоря с Мия още през първата й година тук. Не беше много популярна, но пък беше доста умна. И още е. Участваше в доста комитети с особите от кралско потекло, балове, танци и други подобни. Не зная подробности. Но така се запознала с брат ти на едно от тези събирания и двамата се сближили.

— Не са. Щях да зная. Андре би го споделил с мен.

— Не. На никого не е казал. И на нея й наредил да си мълчи. Омаял я и я убедил, че всичко трябва да бъде нещо като романтична тайна, за която никой, абсолютно никой друг да не подозира. Макар че истинската причина да бъде толкова потаен била съвсем друга, много по-прозаична: брат ти просто не желаел някой от приятелите му да узнае, че се е увлякъл по момиче, което нямало кралско потекло.

— Ако Мия ти е разказала всичко това, значи си го е измислила! — възкликна Лиса.

— Да бе. Но не мисля, че се преструваше, когато я видях обляна в сълзи. Само след няколко седмици той се отегчил от нея и я зарязал. Все пак благоволил да й обясни, че била твърде малка за него и че той в действителност нямал никакво намерение да поддържа сериозна връзка с някоя като нея, която не била от добро семейство. От това, което успях да разбера, той никак не се държал мило с нея… дори не й предложил да си останат просто приятели.