Академия за вампири
- Автор: Мийд Ришел
- Серия: Vampire Academy #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Ибис»
- ISBN: 978-954-9321-22-7
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Академия за вампири». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и владеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли — хранещи се с невинни жертви.
Дампирите — полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Лиса трябва да бъде защитавана на всяка цена от стригоите: най-опасните и всяващи страх вампири — тези, които никога не умират.
Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
Страхът е принудил двете най-добри приятелки да избягат от «Св. Владимир». И сега, след две години на свобода, те са заловени и върнати обратно в академията. Роуз трябва да продължи своето обучение за пазител, а Лиса да се завърне към социалния живот на кралските фамилии на мороите. Но зад тежките железни врати на академията техният живот е дори в по-голяма опасност, отколкото навън, защото стригоите са винаги наблизо…
Макар да беше едва средата на ноември, търговският център вече блестеше, щедро окичен с празнична коледна украса. Реших, че съм си избрала най-добрата от всички професии. Но трябваше да призная, че се почувствах леко засегната, когато видях как по-старите от мен професионални пазители поддържаха връзка помежду си чрез миниатюрни комуникационни устройства. Когато възнегодувах, че не са ми дали и на мен, Дмитрий ме увери, че за моето обучение ще е по-добре засега да не се осланям на техниката. Ако се докажа като способна да защитавам Лиса по старомодния начин, ще мога да се справя с всичко.
Виктор и Спиридон останаха с нас, докато Дмитрий и Бен се отдръпнаха назад и настрани, за да не се създава впечатлението, че са някакви извратеняци, жадно преследващи готини тийнейджърки по петите.
— Това е точно за теб — каза ми Лиса пред един от щандовете на «Мейси», като ми подаде един потник с дълбоко деколте, украсено с дантела. — Ще ти го купя.
Огледах потника с копнеж. Вече си представях как ще изглеждам с него. Но тогава погледът ми по силата на професионалния навик потърси очите на Дмитрий. Поклатих глава и й върнах потника.
— Идва зима. С това ще умра от студ.
— Това никога досега не те е спирало.
Лиса сви рамене и върна потника на закачалката. Двете с Камила изпробваха безброй модели. Баснословно щедрите им издръжки им позволяваха въобще да не се замислят за цените на дрехите. Лиса ми предложи да ми купи всичко, което си харесам. През целия ни живот сме били щедри една към друга, затова не се поколебах да приема предложението й. Но изборът ми я изненада.
— Вече се сдоби с три термоблузи, както и с един суичър с качулка — изброи ги тя, докато ровеше в купчината с джинси на «Би Си Би Джи». — Станала си такава голяма досада.
— Хей, не те видях да си купуваш секси потници.
— Не аз носех досега такива потници.
— Много ти благодаря.
— Знаеш какво имам предвид. Дори си вдигнала косата си.
Наистина го бях направила. Последвах съвета на Дмитрий и вече носех косата си вдигната на висок кок. С което спечелих усмивката му веднага щом ме видя така променена. Така ако се сдобиех с правото да нося символичните татуировки с формата на мълнии на врата ми, непременно щяха да се виждат.
Лиса се озърна наоколо, за да се увери, че никой от останалите няма да ни чуе. Чувствата й, достигащи до мен по нашата връзка, показваха, че е разтревожена и неспокойна.
— Знаела си за госпожа Карп.
— Да. Чух за това около месец, след като тя изчезна.
Лиса преметна през ръката си едни джинси с бродерия, без да гледа към мен.
— А защо не ми каза?
— Не беше нужно да знаеш.
— Защото си мислила, че няма да мога да се справя?
Постарах се лицето ми да запази безизразното си изражение. И докато се взирах в очите й, мислите ми се върнаха назад във времето, преди две години. Беше на втория ден от наложения ми домашен арест, задето уж бях опустошила стаята на Уейд, когато кралски пратеници посетиха Академията. На мен ми позволиха да присъствам на официалния прием, но придружена от строга стража, за да не би «да се опитам да направя нещо».
Двама от пазителите ме съпроводиха до столовата, като по пътя си говореха тихо.
— Тя убила доктора, който се грижел за нея, а по пътя си едва не отнела живота и на половината пациенти и сестри.
— Имат ли представа къде е отишла?
— Не, проследили са я… е, по-нататък ти сам знаеш какво се е случило.
— Никога не съм очаквал това от нея. Въобще не изглеждаше способна на нещо подобно.
— Е, ами Соня беше луда. Не видя ли колко необуздана стана накрая? Беше способна на всичко.
Аз се влачех без желание, но при тези думи вдигнах рязко глава.
— Соня? За госпожа Карп ли говорите? — попитах аз. — Тя е убила някого?
Двамата пазители се спогледаха. Накрая единият от тях заговори с мрачен тон:
— Тя се е превърнала в стригой, Роуз.
Заковах се на място и впих смаян поглед в лицето му.
— Госпожа Карп? Не… тя не би могла да…
— И аз отначало не можах да повярвам… — отвърна другият. — Но… не бива да казваш на никого. Това е трагедия. Не я превръщай в училищна клюка.
Останалата част от вечерта ми беше като в мъгла. Госпожа Карп. Лудата Карп. Беше убила някого, за да се превърне в стригой. Не можех да повярвам.
Когато приемът най-сетне свърши, успях да се измъкна крадешком от моите двама пазители и си откраднах няколко скъпоценни мига насаме с Лиса. Тогава връзката ни беше доста силна, затова не бе нужно непременно да видя лицето й, за да разбера колко зле се чувства.