Портата на Птолемей

— Искате ли пълния набор от моите таланти? Помнете, че тази вечер трябва да заловим Хопкинс.

— Ако въздухът под налягане влизаше в това число, с удоволствие бихме те последвали. — Беше Кормокодран. — Ниският му плътен глас кънтеше в кабината. От вибрациите ми затрептяха мустачките. — За съжаление, ти си стар, изморен и безполезен.

— Чухме за приключенията ти като могъща жаба — добави Ходж, хилейки се тихо. — Разчитал си на господаря да те спаси. Ръсил си същността си като дъжд из града.

— Едва ли е негова грешката, все пак, нали? — вмъкна съчувствено Муамба. От всички плъхове тя беше най-елегантният и убедителен гризач. Аскобол имаше едно око, Ходж притежаваше ред отровни шипове по гърба си, а Кормокодран, както винаги, приличаше повече на малък, външен тухлен кенеф, отколкото на нещо друго. А що се отнася до мен, същността ми отново ми изневеряваше: по крайниците ми имаше няколко петна, но се надявах, че са прекалено малки и никой няма да ги забележи.

— Дори и така да е, но той ще ни е пречка при тази задача — каза Аскобол. — Само му виж очертанията. Целият е неясен.

— Той ще ни забави. Летеше бавно.

— Да, и ще е ужасен в бой.

— Сигурно ще се превърне в яйчен крем84.

— Е, аз определено няма да го изтребвам от пода.

— Нито пък аз. Ние да не сме бавачки.

— И въпреки мнението ви за силите ми — изръмжах, — аз съм единственият, който всъщност е виждал Хопкинс. Вървете без мен, ако искате. Да видим докъде ще стигнете.

— Ето, че почва да се обижда — каза Ходж със замислен тон. — Егото му е като балон. Внимавай! Ще се спука!

Муамба удари раздразнено с опашка по пода.

— Губим време. Бартимеус може да е грохнал, но ни трябва съвета му преди да тръгнем. — Усмихна се толкова сладко, колкото би могъл един канален плъх. — Моля те, продължавай, Бартимеус. Кажи ни какво видя.

Знаете си ме мен. Аз не тая злоба85. Свих рамене безгрижно.

— Истината е, че не е много. Видях Хопкинс, но само за кратко. Дали е магьосник или не, не мога да кажа. Приемам, че е така. Определено някой използва бандата фолиоти и джинове, които ме преследваха.

— Просто ми хрумна — каза Муамба. — Сигурен ли си, че е човек?

— Хопкинс ли? Аха, проверих го на всичките седем нива. Човек на всяко едно. Ако можем да го изненадаме, би трябвало да успеем да го заловим.

— О, аз ще го хвана — рече Ходж с мрачен, тържествуващ глас. — Не се тревожете за това. Подготвил съм му уютно място — някъде, където въжета и окови не са необходими. Едно местенце точно тук… под кожата ми. — Той се изкикоти влюбено. Другите четири плъха се спогледаха.

— Мисля да се придържаме към добрите, стари обикновени въжета, Ходж — каза Аскобол.

— Благодарим за предложението. Добре, да продължим. Знаем, че Хопкинс е отседнал тук. Някаква идея в коя стая?