Портата на Птолемей
- Автор: Страуд Джонатан
- Серия: Трилогия за Бартимеус #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Портата на Птолемей». Краткое содержание книги:
Доверие. Бартимеус бе наблегнал точно на това. Птолемей бе пожелал да му се довери. В резултат на това, връзката им е била безгранична. Кити се загледа в тавана, спомняйки си предизвикателството на джина да излезе от пентаграмата. Тя не го бе направила, защото смяташе, че той може да я разкъса парче по парче. В това нямаше доверие. И от двете страни.
В нея за пореден път пламна огромен гняв: гняв заради загубата на толкова много години в преследване на една безнадеждна мечта. Смъкна се от облегалката на канапето.
— Имате ли нещо против наистина да си взема почивка този следобед, сър? — попита тя. — Май имам нужда от малко въздух.
Докато взимаше палтото си, мина покрай купчина книги, които бе подредила съвсем скоро, готови да бъдат поставени на току-що закупените рафтове. Сред тях имаше творби от древния Близък Изток, сред които… Тя спря и провери. Да. Ето я там. Третата отгоре надолу. Тънко томче. Апокрифите на Птолемей.
Кити сви устни. Какъв смисъл имаше? Бартимеус й беше казал, че са написани на гръцки, твърдеше, че ще са й безполезни. Отмина, но насред антрето спря и погледна назад. Е, защо пък не? Нямаше да навреди.
Старите изследователски навици умираха трудно. Тръгна от къщата с книгата в джоба си.
Същата вечер, без да бърза, Кити отиде пеш до странноприемница „Жабата“. Надяваше се движението да уталожи част от разочарованието, надигащо се неконтролируемо вътре в нея, но нещата само се влошиха. Лицата на хората, покрай които минаваше, бяха изпити и навъсени, раменете им — отпуснати; гледаха в ботушите си, докато се влачеха по пътя. Над улиците се въртяха наблюдателни сфери. Нощната полиция се разхождаше арогантно по главните кръстовища. Една или две улици бяха барикадирани. В Централен Лондон имаше безредици и сега властите упражняваха натиск. Покрай нея неведнъж минаха бели полицейски камиони. Чу неясни сирени в далечината.
Походката й стана по-бавна, погледът й се замъгли и спря да вижда. Почувства се натежала от абсолютната безсмисленост на нещата. В продължение на три години бе стояла затворена в библиотеки и прашни стаи, за да си играе на магьосник. И всичко това за какво? Нищо не се бе променило. Нищо нямаше да се промени. Над Лондон имаше плащ от несправедливост и тя, като всички други, се задушаваше от него. Съветът правеше каквото си искаше, без да обръща внимание на причинените страдания. И тя не можеше да направи нищо против това.
В „Жабата“ преобладаваше същото мрачно настроение. Общото помещение беше разтребено, опустошенията отпреди две нощи бяха разчистени. В края на тезгяха едно ново, лъскаво парче дърво покриваше дупката, направена от нападението на демона. Не подхождаше много на останалата част от бара, но Джордж Фокс го бе прикрил с колекция от пощенски картички и украшения за коне. Всички потрошени маси и столове бяха подменени. Кръглото петно до вратата бе покрито с килимче.
Господин Фокс поздрави унило Кити.
— Ще работим допълнително довечера, Клара — рече той. — Още не съм намерил някой да… нали се сещаш, да замести Сам.
— Да, да. Разбира се. — Гласът на Кити беше мек, но в нея бушуваше безсилна ярост. Усети, че може да изпищи. Стисна престилката, сякаш беше гърлото на магьосник, и започна да си върши работата.
Изминаха два часа. Залата се напълни. По масите се струпаха мъже и жени. Други си говореха тихо до бара.
Започна унило състезание по дартс. Кити наливаше питиета зад бара потънала в мисли. Едва вдигна поглед, когато вратата се отвори и пусна струя студен есенен въздух.
Сякаш бе натиснато копче или пък бе издърпана батерията. Всички разговори в „Жабата“ внезапно замряха. Изреченията останаха недовършени, чашите застинаха на път към отворените уста. Очите се извъртяха, няколко глави се обърнаха. Една стреличка от дартс се заби в мазилката на стената до мишената. Джордж Фокс, който стоеше наведен до една маса и разговаряше, бавно се изправи.
На вратата стоеше млад мъж. Той изтръска дъждовните капки от дългото си черно палто.
Кити видя новодошлия между главите на близките клиенти. Ръката й се разтресе, разливайки джин по повърхността на бара. От устата й се разнесе тих звук.