Портата на Птолемей
- Автор: Страуд Джонатан
- Серия: Трилогия за Бартимеус #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Портата на Птолемей». Краткое содержание книги:
Обърна се. Пред нея стоеше Мандрейк — Мандрейк, един от Съвета. Като отговор на молитвите й.
— И така, какво ще правите? — изстреля тя. — Ще ме убиете ли?
Младият човек примигна. Лицето му беше оскъдно осветено от светлините на прозорците на старата странноприемница. Приличаше на болнава жълтеникава маска. Той прочисти гърлото си.
— Не. Аз…
— Защо не? Не правите ли точно това с предателите? — Кити направо изплю последната дума. — Или с всеки, който пресече пътя ви? Един от демоните ви беше тук преди два дни. Уби човек. Той имаше семейство. Никога не бе правил нищо срещу правителството. Но въпреки това беше убит.
Магьосникът издаде раздразнен звук иззад зъби.
— Това е жалко. Но няма нищо общо с мен.
— Не, освен, че вие контролирате демоните. — Гласът на Кити бе твърд и рязък. — Те са просто робите. Вие ги насочвате.
— Исках да кажа, че не бях лично аз. Това не е към моя отдел. Сега, госпожице Джоунс…
— Съжалявам — рече тя, смеейки се, — това е най-жалкото оправдание, което някога съм чувала. Не било в неговия отдел. О, тогава значи всичко е наред. Предполагам, че и войната не е във вашия отдел, и нощната полиция, и затворите в Тауър. Никое от тях няма нищо общо с вас.
— Всъщност нямат. — Гласът му стана строг. — А ще успеете ли да замълчите, госпожице Джоунс? Или може би имате нужда от помощ? — Той щракна с пръсти. От най-тъмния ъгъл на двора се отдели сянка. — Това е Фританг — рече Мандрейк. — Най-свирепият от робите ми. Ще направи каквото му запов…
Кити нададе подигравателен вик.
— Точно така, заплашвайте ме! Точно както заплашихте и хората в странноприемницата. Не можете да свършите нищо без нечия сила зад гърба си, нали? Не знам как спите нощем.
— Смешно е точно вие да го кажете — изстреля Мандрейк. — Не помня Съпротивата да се е въздържала да използва сила, когато й беше угодно. Я да видим, какъв беше броят на жертвите? Няколко човека убити, други осакатени и…
— Онова беше различно. Биехме се за идеали…
— Ами, както и аз. Обаче… — Той пое дълбоко дъх. — Признавам, че съм неучтив в този момент. — Магьосникът махна с ръка и изрече дума за освобождаване. Заплашителната сянка се стопи в нищото. — Ето. Сега можете да говорите без страх.
Кити го погледна право в очите.
— Не ме беше страх.
Мандрейк сви рамене. Той хвърли поглед назад през рамо към затворената врата на странноприемницата, после напред към пътя. За разлика от високомерните му действия в „Жабата“, сега изглеждаше разколебан, несигурен какво да прави.
— Е? — Рече Кити. — Какво се случва обикновено след като арестувате някого? Малко мъчения? Бой? Какво ще бъде?
Въздишка.
— Не съм ви арестувал. Или поне не е задължително да е така.
— Значи съм свободна да си ходя?
— Госпожице Джоунс — изръмжа той — тук съм като частно лице, а не като член на правителството, въпреки че, ако не прекратите с тези ваши сцени, това може да се промени. Официално сте мъртва. Вчера дочух, че сте жива. Исках да се уверя в това.
Очите на Кити се присвиха.
— Кой ви каза, че съм тук? Някой демон?
— Не. Не е важно.
После разбра.
— Аха, бил е Ник Дрю.
— Казах, че не е важно. Не може да сте изненадана, че искам да ви намеря. Вие сте беглец от правосъдието, член на Съпротивата.
— Не — каза тя. — Просто съм изненадана, че все още не сте ми прерязали гърлото.
Магьосникът извика, наистина раздразнен.
— Аз съм министър, не убиец! Аз помагам да предпазим народа ни от… от терористи като вас и приятелите ви.
— Да, именно благодарение на вашите грижи хората са в такава безопасност — надсмя се Кити. — Половината ни млади мъже измират в Америка, полицията пребива други по улиците, демоните нападат всеки, който протестира, а в предградията вилнеят врагове и шпиони. Всички ние се забавляваме чудесно!
— Ако не бяхме ние, щеше да е много, много по-зле! — Гласът на Мандрейк беше висок и твърд. С видимо усилие го снижи до мъркане. — Използваме властта си, за да управляваме за доброто на всички. Обикновените хора се нуждаят от напътстване. Вярно, че минаваме през труден момент, но…
— Властта ви е основана на робството! Как може да е добра за когото и да е?
Магьосникът изглеждаше искрено шокиран.