През дебрите на Балкана

— Приближи се тогава и се опитай. Щом се озовеш в ръцете ми, за миг ще те строша като тръстиково стебло. А ако някой друг се опита да ме задържи, ще го застрелям.

— Чувате ли? — извика той. — Ще трябва да го вържем.

— Не е необходимо. Нищо няма да ви направя, защото знам, че и вие нищо няма да ми сторите. Ти приключи с разпита, без да попиташ кой съм. Не си ли длъжен да съобщиш на началника си името ми?

— Да. Кой си и как се казваш?

— Ето виждаш ли, оказа се, че можеш да-задаваш още въпроси.

— Не исках, защото нямах желание да те правя напълно нещастен, тъй като, започна ли веднъж да питам, ще излязат наяве и всички други твои престъпления.

— Тогава в името на Аллаха, продължавай да питаш! Ще ти изброя всичките си грехове и можеш да си ги запишеш. Можеш ли да пишеш?

Този въпрос бе неочакван за него. Едва след като помисли малко, той отговори:

— Разбира се, това мастило е много гъсто, а и перото е доста изтъпено. Трябва да си направя ново мастило. Разбрах, че си чужденец?

— Да.

— Имаш ли тескере от девет пиастъра?

Тескерето е обикновен паспорт, който трябва да притежава всеки тръгнал на път човек. Във всяко населено място трябва да се заверява.

— Да, имам — отговорих аз.

— Покажи го!

Подадох му го, но едва го бе погледнал, и каза:

— Но то не е заверявано нито веднъж! Защо?

— Защото още на никого не съм показвал тескерето.

— Тогава си скитник и наказанието ти ще бъде още по-тежко!

— Но мога да покажа нещо друго, а именно това тук. Подадох му буюрулдуто. Това е препоръчително писмо от пашата до наместниците на падишаха.

Дребосъкът направи смутена физиономия.

— Е, няма ли да приветстваш печата и подписа на твоя господар? — попитах аз.

Той се поклони, а после каза:

— Защо не спомена по-рано за това буюрулду?

— Ти много бързо приключи с разпита си. Не положи особени усилия в приветствието. Стани от мястото си и си събуй обувките, защото ще ти покажа още един паспорт!

— В името на Аллаха! Да нямаш и ферман?

— Да — ето го!

Разгънах един голям лист. Ферманът е най-важният паспорт. Отгоре с калиграфски завъртулки са изброени титлите на падишаха. После се заповядва на властите да се съобразяват с необходимото уважение с желанията на пътуващия. Вътре могат да се прочетат и всякакви изгодни за притежателя му разпоредби, като например на какви цени да получава коне, придружители и водачи.

Ферманът произведе желаното въздействие.

Кехаята извика:

— Хора, приветствайте достойнството, печата и подписа на владетеля на всички правоверни! От устните му струи истина и благослов и каквото заповяда, трябва да се изпълнява навсякъде по земята.

Поклоните нямаха край. Междувременно отново прибрах трите паспорта в коженото калъфче и попитах кехаята:

— Какво ще каже падишахът, като му пиша, че тук са ме обиждали и ти си ме нарекъл убиец?

— Бъди милостив, хазрети! Така ми казаха! Хазрети означава височество. Бях доволен и направих изключително важна физиономия.