Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)
- Автор: Донев Антон
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)». Краткое содержание книги:
Аспарух се замисли и каза:
— Не могат ли да носят само бели дрехи?
Жрецът каза:
— Не, защото който действа, той носи следи от работата си върху своите дрехи.
Аспарух каза:
— Но жреците са хора на мисълта, а не на делото.
Жрецът му отговори:
— А тези, които действат, кой ги води? Нима не сме ние — жреците? Ти още не си жрец, но трябва да почнеш да водиш. Затова трябва да се събудиш. Насън човек прави това, което сънят му каже, но буден трябва да ръководи себе си и другите.
Аспарух се замисли. Усети студ, макар гърбът му да се притискаше в топлия зид. През отворите между колоните се виждаха да текат завеси от сива вода, сякаш над света се беше върнал потопът, описан в старите предания. И Аспарух каза:
— Татко, ти никога не си ми говорил такива думи. Не мога да се гмурна до дъното на мислите ти.
А каза Аспарух „гмурна“, защото навън течеше вода. И жрецът каза:
— Ти си любимият син на Кубрат. Досега ти само радваше баща си. Сега баща ти ще иска да се опре на теб. Говоря ти променени слова, защото светът се промени. Ти трябва да помогнеш на баща си.
Аспарух каза:
— Как?
Жрецът каза:
— Днес се събира великият съвет на хана. Ти трябва да дойдеш на съвета.
Аспарух каза:
— Татко, ти знаеш, че никога баща ми не ме вика на тези съвети.
Жрецът каза:
— Ще дойдеш не като син на хана, а като мой помощник.
Аспарух въздъхна не защото бягаше от труд или пред трудности, а защото досега жрецът го беше учил на съзерцание и ненамеса, на сдържане желанието да поправя, да помага и съветва. „Гледай и не се бъркай“ — казваше жрецът. И Аспарух каза на жреца:
— И трябва ли да говоря на съвета? И какво да кажа, ако ме питат?
Жрецът се усмихна и като протегна единствената си ръка, докосна рамото на Аспарух и му рече:
— Само слушай. И когато някой говори, опитай се да проникнеш зад думите му, в неговите мисли и намерения. Опитай се да проследиш нишките, които го свързват с хората около него — и с хора, които очите ти не виждат, но ти усещаш, че стоят зад гърба му. Виж добродетелите му, с които се облича като с броня, за да запази сърцето си, корема си и слабините си. И сложи с червена багра белег върху местата, където пороците му изтъняват тази броня, та вражето острие — или твоят меч — може да го прониже. Мисли каква цена този човек определя за себе си и ти определи каква цена можеш да му дадеш. Опитай се да намериш връзката между хората и нещата и тяхното наследство във времето.
Сега Аспарух се усмихна, когато рече:
— Татко, това е работа за богове.
Жрецът поклати глава и каза:
— Не, това е работа за жреци. И ако говоря аз, слушай ме и преценявай моите думи, както думите на другите.
И те излязоха за мигове под дъжда, за да се изкачат по стълбата в двореца. А дъждът изми лицето на Аспарух и водата потече в гърба му. И той отново започна да трепери.
12.
Мнозина бяха силните мъже, които на пиршествената трапеза седяха пред лицето на самия хан Кубрат и получаваха залъци от самото блюдо на хана. Наричаха ги хранени люде на хана, макар повечето да имаха неизброими стада и кервани със стока, та те със своята ръка хранеха десетки и стотици гърла. Право беше обаче да ги нарекат хранени люде, защото ако ханът затвореше ръка за милостта си, а я вдигнеше за удар, нито стадата, нито керваните щяха да ги спасят.
Но само трима души можеха да разтворят завесата на ханската шатра, без ханът да ги повика. А бяха те жрецът на Големия конник, китаецът Ван Фу — съветник за земите откъм изгрева на слънцето, и персиецът Шаргакаг — съветник за земите откъм полудневната страна. И жрецът се страхуваше от Тангра, а не се страхуваше от Кубрат, китаецът се страхуваше от Кубрат, но не го беше грижа за Тангра, а персиецът не се страхуваше ни от Тангра, ни от Кубрат.
И домът на жреца трябваше да бъде в храма на Конника и тъй като никой не знаеше къде е храмът на Конника, то никой не знаеше къде е домът на жреца. И домът на Шаргакаг беше във Фанагория, но в него можеше да се живее като хората само когато есенният вятър издуха облаците комари и зимата скове водите на Меотида.
Домът на Ван Фу се намираше там, където бяха пергаментите, книгите и плочките с писмена на Ван Фу, а сега те лежаха в крепостта Саркел, което ще рече Жълтото градище или Жълтия дом. Казваше се така тази крепост не защото там седеше китаецът, ами защото беше построена от бяло-жълт варовик. И лежеше тази крепост върху брега на големия завой на река Дон, там, където реката е най-близко до Волга, та лодките се прехвърляха от едната река в другата — или самите лодки се влачеха от река до река, или се пренасяха товарите. Ала откак тюркутите отседнаха край Итил, керваните на тези северни народи, които се спускаха по Волга, за да се прехвърлят по Дон до Черно море — ще рече хората от народите Мордва, Меря, Черемиси и Чуд, както и славяните от племето вятичи — тези кервани сега търсеха други пътища през земите на северяните, та стигаха до Днепър, а оттам до морето. Така крепостта Саркел не пазеше вече брода през Дон, а се беше превърнала в средище на третия тумен от оногурите. И вместо товари кожи, зърно и мед, пазеше ризници, шлемове и мечове.