Убийствен бизнес
- Автор: Кенеди Дъглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Добрев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийствен бизнес». Краткое содержание книги:
Както разбрах бързо, номерът в домашния телемаркетинг беше да се появиш като един съчувствен глас в телефонната пустош. За разлика от телепродажбите, които използвахме в „Компютърен свят“, където търгувахме с големи, известни компании. В РС решения действахме с индивидуални консуматори — деветдесет и девет на сто от които определено не се нуждаеха от онова, което им набивахме в главите. Така че онова, което трябваше да им изтъргуваш, беше приятелството. В разстояние от няколко кратки минути ти трябваше да им станеш другарче, съюзник, довереник. Ти не им продаваш продукт; продаваш им чувство за лично присъединяване, подтекстът на което е: Ние поддържаме връзка. Нямаше значение, че тази връзка щеше да продължи само до края на обаждането. Целта на упражнението беше да се свържеш. Свържеш ли се, приключваш сделката.
Проблемът беше, че само един от двадесет клиенти желаеше да ти позволи да направиш тази връзка. През повечето време обаждането ти се посрещаше с моментално пренебрежение — което все пак беше за предпочитане пред онзи отегчен глупак, който ти отнема двадесет минути, мънка си под носа, кара те да повтаряш тирадата си два-три пъти и накрая ти казва: Не, това не е за мен.
Подобни клоуни бяха нещо обичайно сред клиентите на РС решения. Средният ми работен ден включваше седемдесет обаждания — при петдесет от които ми затваряха веднага. От останалите двадесет поне петнадесет клиенти нямаха намерение да купуват нищо от мен… но се наслаждаваха на възможността да си побъбрят за моя сметка. (През втория си работен ден например изкарах двайсет минути, правейки се на психотерапевт на една жена в Миртъл Бийч, Флорида, която току-що беше изгубила любимия си пекинез.) Когато най-накрая я върнах на въпроса за софтуерния пакет, тя ме информира: О, че аз си продадох компютъра на една приятелка още преди година.
И на края оставаха само пет обаждания, при които имаше шанс да приключа. И тъй като седмичната квота беше петнайсет продажби, не е чудно, че във Вагона за добитъка цареше такава отчаяна атмосфера. Спомняте ли си онези стари снимки от началото на века, на които стотици работници с подпухнали очи се прегърбват над шевните машини в някаква фабрика, опитвайки се отчаяно да изпълнят дневната си норма от трийсет чувала за картофи. Понякога през работния си ден, когато се изправях за момент от терминала си, за да протегна свръхнапрегнатите си рамене, поглеждах към безумния пейзаж от наведени глави във Вагона за добитъка и си мислех: това е експлоатацията на бъдещето. Кибернетичното пространство си изпълнява нормата. Едно място където — както в някоя фабрика за ризи в Ню Йорк от началото на века — работниците оцеляват или умират в зависимост от това дали изпълняват дневната си квота.
След като приключих продажбата с мисис Сюзан Силкокс от Шейкър Хайтс, Охайо, за тази седмица вече бях продал тринайсет комплекта. Преценявайки, че е само девет часът и пет минути в четвъртък сутринта, нямаше защо да се притеснявам ужасно, че ще имам затруднения с изпълнението на седмичната си квота до четири и четиридесет и пет в петък следобед. Но благодарение на наказателното действие на Рубинек срещу мен, аз бях принуден да направя още пет продажби през следващите два дни. Не невъзможно, но…
Останалата част от сутринта беше пълен бойкот. Всеки номер, който опитвах, или не отговаряше, или беше моментално няма продажба. В единадесет и четиридесет и пет си взех петнайсет минути обедна почивка — пет минути, за да излапам набързо един мокър сандвич с яйце и салата, купен от снекбара на приземния етаж в нашата административна сграда; другите десет минути прекарах застанал пред главния вход в ободряващия студ, поглъщайки лакомо два уинстъна в компанията на дузина други пушачи от Вагона за добитъка.
— Чух, че тази сутрин си се озъбил на Медузата — каза едно момче, което приличаше на латиноамериканец и се представи като Джейми Санчес (който пък погълна четири салема за същото време, през което аз изпуших двете си ракови пръчици).
— Наричате Рубинек Медузата!
— Да, ’щото този тип е леке с противни, жилещи пипала. Колко допълнителни комплекта ти даде?