Златото на Спарта
- Автор: Касслер Клайв, Блекууд Грант
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златото на Спарта». Краткое содержание книги:
— Определено напомня на трон, не смяташ ли? — попита Сам.
— Точно това си помислих.
Двамата се разделиха и заразглеждаха предметите по витрините.
— Тук има нещо, наречено герон — каза Сам през рамо, спирайки пред витрина с висок, овален щит, изработен от тръстика и кожа. — Използван бил от персийските войници.
— Аз пък намерих персийски меч — отвърна Реми от другия край на стаята, — казва се акинак. Бил носен от персийските безсмъртни от Ахеменидската династия.
— Явно сбирката е тематична. Аз попаднах на сагарис — персийска бойна брадва, също от Ахеменидската династия.
Продължиха обиколката, четейки на глас табелките на предметите. Щитове, копия, ками, лъкове… все от древноперсийската Ахеменидска династия на Ксеркс I.
— Струва ми се, че някой си има фетиш — каза Реми, когато отново се срещнаха при вратата.
— Да — съгласи се Сам. — И ако не греша, току-що намерихме скелета в гардероба на Бондарук.
— Може би, но това ни навежда на въпроса: какво общо имат тези неща с изгубената изба на Наполеон?
Върнаха се в застланата със син килим кръгла зала. Реми приклекна до дясната врата, открехна я лекичко и отново надникна.
— Няма промяна.
— Добре, ето какво ще направим — каза Сам. — Щом вляза, ако камерата спре да се върти, затвори вратата и си намери място, на което да се скриеш. Може да значи, че са видели нещо и охраната пристига.
— Ами ти?
— Ти се тревожи за себе си. Аз ще те следвам по петите.
Размениха си местата. Сам изчака камерата да се завърти докрай надясно, падна по корем и се промъкна през вратата. Завъртя се надясно, докато гърбът му опре в стената, после пропълзя покрай нея до следващата врата.
Чуваше се слабото жужене на моторчето на камерата. Реми, коленичила до вратата, почука два пъти с нокът по пода: „камерата гледа встрани“. Сам бавно извърна глава, за да може да види през стъклото. Огледа тавана и стените над компютрите за камери, но не откри нито една. С периферното си зрение видя, че камерата отново се насочва към него. Реми почука веднъж с нокът: „камерата се връща“, и той отново залегна.
Минаха пет секунди. Реми почука два пъти. Сам се протегна и пробва дръжката на вратата. Беше отключено. Завъртя се наляво и се изправи на колене, като внимаваше да държи главата си под нивото на стъклото. Изчака следващия сигнал на Реми, че е чисто, отвори вратата, промуши се през нея и я затвори след себе си. Три секунди по-късно стоеше притиснат до стената под камерата. Даде знак на Реми с вдигнат палец. Петнайсет секунди по-късно и тя беше минала през двете врати и стоеше до него.
Контролната зала беше два пъти по-голяма от нишата. Под полуогледалните стени имаше дълго бяло бюро от меламин с два компютъра и двайсет и четири инчови течнокристални монитори. Пет метра по-надолу в отсрещната стена се виждаше другата врата.
Сам пипна ухото си, посочи камерата, после и себе си: „Може да има и микрофон, сега ще проверим“. Реми кимна, че е разбрала.
Синхронизирайки движенията си с камерата, Сам се хвърли първо наляво, после надясно и се изправи на пръсти, за да я огледа добре.
— Няма звук — каза той на Реми. — Ще проверя вратата. Ти ми дай сигнал.
Изчакаха, докато камерата се завърти над главите им.
— Давай!
Сам се плъзна покрай стената, провери дръжката, видя, че е отключено, и се върна обратно.
— Късметът още е с нас — рече той.
— Това ме притеснява.
Въртящата се камера не им даваше достатъчно време да отворят другата врата, да надникнат и да решат дали да продължат или да се върнат.
— Ще трябва да рискуваме — каза Сам.
— Знам.
— Готова ли си?
Реми пое дълбоко въздух, изпусна го и кимна. Изчакаха камерата да се отдалечи, хвърлиха се към стената, отвориха вратата и минаха през нея.
Глава 40
Посрещна ги ослепителна бяла светлина. Преди очите им да успеят да се нагодят, се чу глас с шотландски акцент:
— Хей, кои сте вие? Какво…
Закрил очи с ръка, Сам вдигна „Глока“ и го насочи срещу гласа.
— Горе ръцете!
— Добре, добре, за бога, не стреляйте.
Очите им се приспособиха. Намираха се в лабораторна зала, цялата боядисана в бяло, с изключение на пода, който беше покрит с бели, антистатични и антимикробни гумени плочки. В средата на помещението имаше работна маса с размери три и шейсет на метър и осемдесет, заобиколена от столове на колелца. По рафтовете и масите имаше, по преценка на Сам, реставрационно оборудване за четвърт милион долара, включително автоклави, хладилни блокове със стъклени витрини, два микроскопа „Цайс“, поляризационен флуоресцентен микроскоп и ръчен апарат за рентгенова флуоресценция. На масата с покритие „Формика“ бяха поставени части от военната колекция на Бондарук: счупена дръжка от копие, двустранно острие на брадва, потъмняла и изкривена кавалерийска сабя от Гражданската война. От тавана светеха три халогенни лампи от неръждаема стомана.