Златото на Спарта
- Автор: Касслер Клайв, Блекууд Грант
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златото на Спарта». Краткое содержание книги:
— Трябва да се признае, че има присъствие!
— От жестокостта е — каза Сам, — носи я като наметало. Можеш да я подушиш.
— Същото помирисах и у Холков.
— Да — кимна Сам.
— За миг ми се стори, че мислиш да го нападнеш.
— За миг и на мен така ми се стори. Хайде, да намерим това, за което сме дошли, преди да съм размислил.
Глава 39
Колкото повече се отдалечаваха от стаята със сабите в посока към западното крило, толкова по-малко гости срещаха по пътя си.
Имението и трите му крила бяха разположени във формата на знака на мира. Стигнаха до основата част на сградата. Тя представляваше осмоъгълник. Тук, около голямо централно фоайе, бяха разположени дневни, гостни, кабинети и библиотеки. След двайсетина минути двамата се озоваха в тъмна оранжерия, пълна с палми в саксии и висящи растения. През стъкления свод на тавана светеха звездите, пръснати като диаманти по черното небе. Отляво, от другата страна на стъклените стени се виждаше дълга веранда, оградена с жив плет.
На северозападната стена имаше врата. Направиха едно кръгче в оранжерията, за да се уверят, че няма камери и че са сами, след което се запътиха към вратата. Беше заключена.
Сам тъкмо бръкна в джоба да извади шперц, когато чуха глас зад гърба си:
— Извинете, господине, може ли да попитам какво правите?
Без изобщо да мисли, Сам реагира инстинктивно. Обърна се и излая с глас, който се надяваше, че напомня на английски с руски акцент:
— Най-после! Къде бяхте? Знаете ли, че тук се разпищяха сензорите за влажност?
— Простете, но…
— Нали сте от охраната?
— Да, обаче…
— Господин Бондарук ни каза да дойдем право тук — някой щял да ни посрещне. Чакаме вече… Колко стана, мила?… Поне пет минути.
Сърцето на Реми прескочи, но тя уверено кимна.
— Най-малко!
Мъжът присви очи.
— Ако почакате малко, ще потвърдя…
— Добре, направете каквото трябва, но нека ви попитам: виждал ли сте какво може да направи кондензът с деветстотингодишен бардиш с дръжка от монголски червен ясен? А? Виждал ли сте?
Човекът поклати глава, вдигайки радиостанцията към устата си.
— Ето, погледнете тази палма — идеален пример за това, което ви говоря. Виждате ли листата?
Сам направи крачка към охранителя, сочейки към една близка палма. Вече разсеян от собствената си радиостанция, онзи реагира с естествено любопитство и се обърна да види какво му показва Сам.
В този миг Сам промени посоката. Завъртя се рязко на дясната си пета, замахна с левия си крак и подсече десния глезен на мъжа. Докато охранителят падаше, Сам вече се въртеше отново, този път с идеално премерен ъперкът, който уцели мъжа по брадичката. Онзи падна в несвяст на пода.
— Леле — ахна Реми, — а аз си мислех, че джудото ти е само хоби.
— Така е, просто е много практично хоби. Следващият, впрочем, е твой.
— Намери ми шпага и нямаш грижи. Монголски червен ясен, а? Има ли такова нещо?
— Откъде да знам?
Сам коленичи, взе радиостанцията, после го обискира. Намери деветмилиметров „Глок“ в кобура, белезници, карта-ключ от типа на хотелските и ключодържател с ключове. Хвърли ключовете на Реми, която започна да ги пробва на вратата. Сам завъртя охранителя по корем, върза го със собствената му вратовръзка и го завлече в ъгъла. Нареди няколко саксии така, че тялото да не се вижда.
— Намерих го — каза Реми и вдигна един от ключовете.
— Провери ли вратата?
Тя кимна.
— Не видях окабеляване за аларма. Бравата и ключалката изглеждат съвсем обикновени.
— Е, до пет секунди ще разберем със сигурност.
Сам пъхна ключа и го завъртя. Тишина.
— Може да е беззвучна аларма — каза Реми.
— Права си. Бързо, ето там!
Хвърлиха се до тялото на охранителя. Мина една минута. После още една. Не се чуваха стъпки или съобщения по високоговорителите.
— Не може да е толкова лесно — каза Реми.
— Вече няма връщане назад. Освен ако ти не искаш?
— Аз? — усмихна се тя. — Тъкмо започвам да се забавлявам.
— Това е моето момиче!
От другата страна на вратата имаше триметров коридор, боядисан в чисто бяло и осветен от флуоресцентни лампи на тавана. В края му се виждаше още една врата, само че стоманена и контролирана от четец за карти на стената.
— Хитро — рече Сам. — Виждаш ли онзи екран с размера на монета над четеца?