Любов под гибелна звезда
- Автор: Анджелини Джоузефин
- Серия: Любов под гибелна звезда #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Любов под гибелна звезда». Краткое содержание книги:
— Видях нещо, Хелън — каза тя отчаяно. — После го видях отново и отново. Бях толкова засрамена и уплашена, че не казах на никого друг какво съм видяла. И толкова съжалявам, ако греша — заради всички ни. Но трябва да направя това, защото: това е, което следва.
Очите й се наливаха със сълзи. Изглеждаше толкова измъчена, че Хелън би направила всичко, за да я накара да се почувства по-добре. Усмихна се разбиращо на Касандра, която се опита да овладее насеченото си дишане, докато кимваше в отговор и обвиваше двете си ръце около ръкохватката на меча. Завъртя го над рамото си и спря, докато чакаше Хелън да се приготви.
Хелън сподави писъка, който се опитваше да се изтръгне от устата й.
Ако Касандра, Делфийският Оракул, беше прозряла смъртта й, имаше ли смисъл да се съпротивлява срещу нея? Дали Хелън наистина имаше избор?
Касандра замахна с меча си. В тази миниатюрна частичка от секундата Хелън разбра, че беше имала добър живот, защото изведнъж изпита такава обич към него, че й идваше да заплаче от благодарност. Беше имала невероятни приятели, най-добрия баща на света и силно, здраво тяло. Дори беше изживяла радостта от летенето. И веднъж, само веднъж, посред нощ почти бе целунала единственото момче, което някога беше искала…
Хелън почувства странно, вибриращо гъделичкане, сякаш някой беше притиснал огромна свирка отстрани до гърлото й и беше надул. Видя очите на Касандра да се разширяват, когато отдръпна острието от шията на Хелън и го погледна.
Мечът беше напълно обезформен в средата, целият нагънат като парче станиол, което някой е стиснал в ръка. Касандра се втренчи шокирано в Хелън за миг. Сълзи на облекчение се стекоха по бузите й.
— Бях права. — Тя пусна меча и сграбчи Хелън в прегръдка. После заподскача нагоре-надолу, карайки Хелън да подскача с нея. — Не си мъртва! Това е… Нямаш представа колко съм щастлива, че току-що не те убих! — изписка тя.
— И аз — каза Хелън замаяно. Беше жива.
— Почакай. Все още трябва да изпробваме това — каза Касандра развълнувано, като изтича до сандък с оръжия в ъгъла на оградения корт. Отвори със замах капака и грабна лък и стрела. Широко ухилена, тя стреля в Хелън.
Хелън чу Ариадна да пищи нещо зад нея, и някой да тича с полубожествена скорост, за да изпревари стрелата, но бе твърде късно. Стрелата я уцели и отскочи от гърдите й със слаб звук като от опъване на струна. Твърде късно, за да смени посоката, Джейсън се блъсна в нея и я събори на земята. Претърколиха се заедно, докато той се озова подпрян на лакти над нея, взирайки се невярващо в гърдите й.
— Видях онази стрела да те улучва — изрече той ожесточено, сякаш полагаше клетва пред съдебни заседатели.
— Улучи я — каза Касандра от другия край на тенис корта, грейнала от удоволствие.
— Мисля, че Каси най-накрая откачи — прошепна Хектор тъжно, но не и изненадано, на Ариадна.
— Не, не съм откачила, Хектор. Прозрях — каза Касандра, все още широко усмихната. — Хелън не може да бъде наранена от никакво оръжие. Пробвай сам. — Тя измъкна от кутията един меч и му го подаде.
— Кас, просто остави меча — каза Ариадна с ръка, вдигната в успокояващ жест. — Можем да поговорим за това.
— Не съм луда! — изкрещя Касандра, внезапно вбесена.
— Не е луда — каза убедено Хелън. Освободи се от Джейсън и се изправи. — Давай, Кас. Застреляй ме.
Касандра постави в лъка си нова стрела и простреля Хелън — този път в главата. Ариадна изпищя отново, но писъкът заглъхна неуверено, когато всички видяха как стрелата отскочи. За миг всички мълчаха.
— По дяволите, няма начин! — извика Хектор: нотка на завист накара гласа му да прозвучи почти ядосано.
— Болеше ли? — попита Джейсън, като се обърна към Хелън, с невярващо изражение на лицето.
— Може би мъничко — каза Хелън, но Джейсън беше прекалено развълнуван, за да слуша наистина. Той изтича до сандъка, измъкна метателно копие и го запрати към Хелън. То веднага отскочи.
— Е, добре, това заболя — каза Хелън, като се усмихна и вдигна ръце, за да покаже дружелюбно, че й стига толкова, но Хектор вече беше вдигнал един меч и се прокрадваше към нея.