Любов под гибелна звезда
- Автор: Анджелини Джоузефин
- Серия: Любов под гибелна звезда #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Любов под гибелна звезда». Краткое содержание книги:
— Ще спра веднага щом прокървиш, става ли? — каза той небрежно, преди да започне да замахва към нея. Само след четири удара острието беше съсипано.
Хелън се запрепъва назад с вдигнати ръце и падна. Не беше ранена, но инстинктът да се защити все още беше налице, а Хектор беше наистина ужасяващ, когато, нападаше. Дъждът от удари приключи рязко, когато мечът се разпадна. Тя се опита да се изправи, но веднага щом успя, отново беше повалена, този път от нещо, което падна от небето и се приземи мощно върху Хектор. Лукас се беше ударил в него отгоре, като заби братовчед си на половин метър в земята, преди да се изправи назад на колене, за да го удари.
— Лукас, спри! — изпищя Хелън в един глас с Касандра и Ариадна.
Джейсън не изкрещя, но както обикновено, се хвърли върху другите двама, за да се вклини между тях. В яростта си, Лукас удари Джейсън, без да иска, и този погрешно насочен удар го накара да спре и да погледне братовчедите си по-ясно. Хектор лежеше най-отдолу на купчината, покрит с пластове пръст, с ръце, вдигнати в жест на капитулация. Джейсън лежеше напряко върху тялото на брат си, с разкървавена уста и с ръце, опрени на раменете на Лукас, за да го удържи. Лукас примигна и вдигна поглед към Хелън.
— Той се опитваше да те убие. — Лукас свали вдигнатия си юмрук. С усилие прикова очи върху Хектор и гласът му се накъса като на момченце. — Видях го. Той имаше меч.
— Добре съм. Погледни ме, Лукас. Няма кръв. Добре съм — каза внимателно Хелън, докато се отместваше встрани до изкопа. Сложи ръце на раменете му и се опита да го придума да се отдръпне от изплашените си, задъхани братовчеди. Лукас се остави да го изведат от изкопа, укротен от угризенията и объркването.
Касандра накратко обясни на брат си за неуязвимостта на Хелън, докато Хелън, Ариадна и Джейсън измъкнаха Хектор от рухващия изкоп. Беше ранен — не твърде сериозно, но достатъчно зле, за да не може да върви сам. Ариадна и Джейсън заведоха Хектор в къщата, като се налагаше да го поддържат, докато вървеше. Лукас гледаше как братовчед му наполовина куца, наполовина се влачи през двора. При тази гледка беше принуден да седне на пясъка.
Три бързо движещи се силуета изхвърчаха от къщата да видят какво става. Палас помогна на децата си по останалата част от пътя на влизане в къщата, докато Кастор и Пандора се посъветваха кратко с Ариадна, а после тръгнаха към тенис корта.
— Защо не ме предупреди, Каси? — попита Лукас с тих умолителен глас, а Кастор крещеше различни въпроси, докато двамата с Пандора влизаха на тенис корта. Касандра сви рамене, като избягваше погледите на всички.
— Страхуваше се — отговори Хелън отбранително, като пресече въпросите на Кастор. Хвана Касандра за ръка и я притегни по-близо, малко ядосана, че се опитваха да обвинят Касандра за постъпката на Лукас. — Имала видение как замахва към мен с меч, и си помислила, че ще ме убие. Мислеше, че трябва да ме убие. Вие щяхте ли да кажете на някого, ако бяхте на нейно място?
Пандора погледна Хелън въпросително, сякаш за да я попита дали е добре. В отговор Хелън й се усмихна неуверено, облекчена, че Пандора бе проявила достатъчно деликатност да проведе този „разговор“ без думи. После и двете насочиха вниманието си обратно към Лукас, който все още беше зашеметен.
— Ако си била изплашена, защо не ми каза, Каси? Знаеш, че винаги можеш да се обърнеш към мен — каза Лукас твърдо, но тя поклати глава.
— Никой от вас вече няма достатъчно качества да ми бъде довереник. Единствена аз мога да решавам какво да разкрия или да запазя скрито — каза Касандра тихо. Тя отстъпи от Хелън и застана по-изправена. Сякаш с един мъчителен жест отхвърляше опорната си система. Печално си пое дъх и се обърна отново към Хелън.
— Да стоиш там и да ме чакаш да ти отсека главата — изрече новата, по-възрастна и малко по-меланхолична Касандра. — Ттова беше най-смелото нещо, което съм виждала.
Така е, защото не можеше да видиш себе си, помисли си Хелън.
Касандра погледна надолу към Лукас, който още беше в шок заради онова, което беше направил. Сложи ръка на рамото му и го разтърси, докато той я погледна.
— Да влезем вътре и да проверим как е Хектор — каза тя, като помагаше на брат си, застанал на колене, да се изправи.
Хелън още се чувстваше разтърсена от прилива на адреналин. Докато вървеше обратно към къщата редом с Лукас, й се прииска той да я хване за ръка, както преди, но после се упрекна, че изобщо си го е помислила. Забърза и тръгна пред него, за да не се изкушава да изпитва самосъжаление.