Любов под гибелна звезда
- Автор: Анджелини Джоузефин
- Серия: Любов под гибелна звезда #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Любов под гибелна звезда». Краткое содержание книги:
— Ами в такъв случай, кажи ми сега — каза тя рязко. Лукас я погледна остро. Очите му бяха гневни.
— Можеш да предизвикваш мълнии. Електричество. Не знам колко силен заряд можеш да създаваш, но от това, което съм изпитвал, и според това, което Хектор е почувствал в магазина за хранителни стоки, мисля, че е голям.
— Мълнии? — изрече Хелън невярващо.
Спомни си как Хектор се присви конвулсивно, когато най-напред я докосна в магазина за хранителни стоки, а после си спомни как Лукас я пусна толкова рязко в коридора, най-първия път, когато го беше видяла. Толкова се страхуваше от двамата, толкова отчаяно искаше да се защити… Възможно ли беше да е призовала сила, за която никога не си беше давала сметка? Нима беше създала мълния?
Някъде в дъното на ума си видя син проблясък и как Кейт рухва на земята. Хрумна й ужасна мисъл. Тя се опита да я прогони, както правеше още от детството си, но този път мисълта отказваше да си отиде.
— Според нас това означава, че си потомка на Зевс — каза Касандра. — Но все още не е сигурно от коя Династия. Четирите Династии са основани от Зевс, Афродита, Аполон и Посейдон. Афродита и Аполон били деца на Зевс, така че в Потомците от техните Династии могат да се проявят и негови отличителни черти. Четвъртата Династия, Атинската Династия, била основана от Посейдон, следователно може да бъде изключена. Е, може би.
— Моята Династия? — каза Хелън, все още толкова вглъбена в собствените си мисли, че й беше трудно да разбира английски. В паметта й възкръсваше син проблясък от миналото й и страховит мъж, който непрекъснато се опитваше да докосне косата й, който сякаш отлетя от нея откъм задния край на ферибота за Нантъкет. Мирис на изгоряло изпълни гърлото й. Хелън потърка лицето си с ръка и се опита да погребе отново онзи спомен. Винаги беше вярвала, че не може да е била причина за това. И по-лошо — дали тя бе наранила и Кейт?
— Когато говорим за твоята Династия, имаме предвид твоето наследство, Хелън — каза Кастор внимателно, забелязвайки безпокойството й. — Зевс е имал много деца, така че твоята Династия още не може да бъде посочена със сигурност. Но не се тревожи, все още се опитваме да открием кои са били твоите хора.
— Благодаря — промърмори Хелън все още объркана.
— Все още не можеш да контролираш мълнията; тя, един вид, изскача от теб, когато си разстроена — каза Лукас след продължителна пауза. Гледаше я странно.
— Като електрошокова палка ли е? — попита Хелън тревожно, внезапно изтръгвайки се от транса си.
— Да — каза Хектор, сякаш си припомняше двете усещания и ги сравняваше мислено. — Но по-силно.
— Боли ли много? — попита Хелън тихо. Гадеше й се.
— Предполагам — каза Хектор, като сви снизходително рамене. — Знаеш ли, ако се постараеш да го тренираш наистина, вероятно скоро ще можеш да произведеш смъртоносен заряд.
— Няма да се наложи — каза Хелън, като скочи на крака, ужасена от предложението. И от себе си.
— Чакай, Хелън, това може да се окаже нещо добро — отвърна Джейсън. — Можеш да се научиш да използваш мълниите си, вместо да се биеш.
— Не е нужно да ги използваш, за да убиваш. Само за да зашеметяваш хората — поправи го Лукас, осъзнал, че нещо разстройва дълбоко Хелън.
Той не можеше да знае, че онова, което казваше, за да подобри положението, само го влоши. Хелън си помисли за безчувственото тяло на Кейт — как Кейт се беше сгърчила по онзи отвратителен начин, когато блесна синята светлина. Как главата й клюмна назад, а устата й увисна и се отвори неконтролируемо, когато Хелън я вдигна от земята. Не можеше да си избие от главата ужасяващия образ, затова закрачи наоколо, като кършеше ръце, за да разсее нервността, която изпитваше. Знаеше, че всички я зяпат. Вдигна очи и срещна погледа на Пандора, чието внимание явно беше привлечено от странната й реакция.
— Защо не поговорим за това утре? — каза Пандора, без да се обръща конкретно към някого. — Хектор трябва да хапне, а всички останали имат нужда от душ. Не се обиждайте, хора, обаче — пфу. — Успя да накара неколцина да се засмеят, но по-важно, отклони вниманието от Хелън. Хелън й се усмихна признателно.
— Добре ли си? — прошепна Ариадна в ухото на Хелън, докато семейното събиране се разпадаше. Хелън стисна ръката на Ариадна и се опита да се усмихне, но нямаше представа какво да каже. Тръгна бавно към вратата.
— Ще те откарам до вкъщи — провикна се Лукас през рамо към Хелън, завършвайки краткия разговор, който водеше с баща си и чичо си.