Любов под гибелна звезда
- Автор: Анджелини Джоузефин
- Серия: Любов под гибелна звезда #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Любов под гибелна звезда». Краткое содержание книги:
Всички седнаха на кухненската маса да обсъдят новото откритие, но никой нямаше отговори. Попитаха Хелън дали изобщо си спомня някога да се е порязвала, но детството на Хелън бе забележително лишено от насилие, особено за Потомка. Най-сериозната порезна рана, която си спомняше, беше порязване на хартия. Това разпали философски спор какво може да се определи като оръжие — ако хартията можеше да я пореже, но копието не можеше, тогава беше ли възможно да направят копие от хартия и да я убият?
— Вилицата оръжие ли е? — попита Джейсън, като посочи към една, оставена на плота. Ариадна сви рамене и мушна Хелън с нея в рамото. При допира вилицата се сплеска като подгизнала фунийка от сладолед.
— Предполагам — каза Ариадна. — Може би лъжица? — Обърна се да намери една.
— Може ли да престанете с това? — помоли Лукас и трепна. — В крайна сметка ще открием нещо, което наистина може да я нарани. Може би дори да я убие. Мисля, че би трябвало да спрем с експериментите, докато проумеем защо е такава.
— Съгласен съм с Лукас — каза предпазливо Кастор. — Колкото по-скоро открием как е станала такава, толкова по-добре.
— Не може да е нещо, което е наследила, иначе щяхме да сме го виждали в друг Потомък преди — каза Палас, като гледаше втренчено Хелън, сякаш тя беше чудат, нов бръмбар, който е намерил под някой пън. — Да не е била потопена в река Стикс? — Той подхвърли репликата, сякаш тя беше най-логичното обяснение. — Не прилича на зомби, но може би Ахил също не е приличал.
— Не. Готов съм да се обзаложа, на каквото и да е, че тя все още има душа — каза Кастор, като клатеше глава.
— А и как би стигнала до река Стикс? От хилядолетия не е имало Търсач в дълбините — каза Касандра със съмнение.
Търсач в дълбините ли? — зачуди се Хелън.
— Ами нещо по-обичайно, като огнестрелно оръжие? — попита Джейсън. Той все още се опитваше да проумее невероятната дарба на Хелън.
— Откога куршумите са станали достатъчно бързи, за да уцелят Потомък? Точно затова още използваме мечове, глупчо — каза Ариадна със самодоволна усмивка. — Само ние можем да се движим достатъчно бързо, за да се убием друг другиму.
— Да, но какво ще стане, ако просто я сложим да застане и да поеме няколко куршума? Технически, ние можем да бъдем убити от тях, ако ни уцелят достатъчно пъти — каза той логично.
— Няма значение колко пъти е простреляна. И бомба да пуснеш върху нея, нищо няма да й стане — това се опитвам да ти обясня — каза Касандра с примесено с умора раздразнение.
— Зад това трябва да се крие някаква причина. Не е талант, така че тя сигурно има някаква форма на защита, за която не знаем. Ще започна да проучвам и ще съставя списък с възможности — вметна Палас, като продължаваше да се взира в Хелън.
— Ще ти помогна, татко — каза Хектор от вратата. Той влезе куцукайки в кухнята, с влажна от душа коса. — Умирам си да разбера как нашата Искряща мълния прави малкия си номер с неуязвимостта.
— Опитах се да го накарам да лежи, но той не ме слуша — оплака се Пандора от коридора зад него. Хектор отиде право при Лукас.
— Как се чувстваш? — попита Лукас виновно.
Хектор стисна ръката му:
— Всичко е наред, братле. Щях да направя същото на твое място — каза той. После се усмихна бързо с една от дяволитите си усмивки: — Само дето аз щях да те ударя по-силно.
Прегърнаха се, и цялото спречкване просто беше забравено. Ариадна понечи да зададе на Пандора някакъв въпрос, но Хелън не можеше да си мълчи и секунда повече:
— Ако обичате, ще ми каже ли някой защо всички ме наричате „Искряща мълния“? — избухна тя раздразнено. — А ако ме намушкате още веднъж тази вечер, ще откача! — добави тя, нахвърляйки се върху Джейсън, който се прокрадваше зад гърба й с телбод в ръка.
— Още ли не си й казал? — невярващо се обърна Касандра към Лукас. — Трябваше отдавна да си го направил.
— Смятах да й кажа днес, но така й не ми се отдаде възможност — отвърна той, като гледаше в пода.
Хелън си спомни как я беше проследил в коридора след училище, сякаш имаше да й каже нещо спешно, и как тя му беше казала, че не иска да го вижда. Но вината беше негова, напомни си тя. Той беше този, който се заставяше да я учи как да се бие и да лети, нали така?