Любов под гибелна звезда
- Автор: Анджелини Джоузефин
- Серия: Любов под гибелна звезда #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Любов под гибелна звезда». Краткое содержание книги:
В салона имаше само приглушена светлина, осветяваща сцената, и беше много тихо — точно каквото търсеше Хелън. Тя седна на ръба на сцената и отвори кутията с обяда си. Докато дъвчеше, хвърли поглед наоколо, забелязвайки всички нови декори, чието подреждане тъкмо започваше. Клубът по драма поставяше по две представления годишно — пиеса през зимата и мюзикъл през пролетта.
Зачуди се коя пиеса щеше да постави клубът по драма, и видя един резервен ръкопис, който лежеше зад кулисите. „Сън в лятна нощ“. Хелън отвори на първата страница и прочете: „Първа сцена. Атина, дворецът на Тезей“. Завъртя очи и пусна ръкописа, чувствайки се хваната натясно. Може би Богините на съдбата наистина дърпаха всички конци.
Хелън изкара последните три часа напълно замаяна, но късметът й не можеше да продължи цял ден. Когато удари звънецът за края на учебния ден, тя се втурна към шкафчето си, за да стигне до пистата за бягане възможно най-бързо, но Лукас беше предусетил постъпката й и я очакваше.
— Хей! — извика той, пресрещайки я на половината път надолу по коридора. Изглеждаше едър и опасен, докато вървеше към нея: при всяка негова крачка ученици от долните класове се разбягваха, за да освободят пътя му. — Къде се губиш цял ден?
— Заета съм. Не мога пак да закъснея за бягането — отвърна тя кратко, без да го поглежда, докато измъкваше нещата си от шкафчето.
— Ще те изпратя — каза той. Опита се да погледне лицето й.
Тя продължи да държи главата си наведена, а лицето — закрито с косата, и не отговори. Тръгнаха надолу по коридора един до друг с едно и също темпо, но днес Хелън се чувстваше по-самотна с Лукас до себе си, отколкото когато беше сама.
— Защо не ми се обади тази сутрин? Можех да те взема по-рано, ако е трябвало да се отбиеш някъде — каза той, когато мълчанието стана непоносимо.
— Виж, Лукас. Цялото това нещо с возенето до училище е много мило, но мисля, че ми е по-лесно просто да си карам колелото. Затова може би е по-добре просто да го забравим.
— Не искаш да те взимам повече? — попита той със студен глас.
— Не, не искам — каза тя. Наближиха края на коридора, който водеше надолу към съблекалните. Тя най-накрая се обърна да го погледне: грешка. Лукас изглеждаше наранен.
— Добре — каза той с глас, съвсем малко по-висок от шепот. — Ще ми кажеш ли какво съм сбъркал или се предполага да се сетя?
— Нищо не си сбъркал — отговори Хелън равнодушно. Той я погледна, в очакване да почувства лъжата, но такава нямаше. Светлината се разпръсна за миг около лицето му, скривайки изражението му.
— Ще можеш ли да стигнеш до нас след тренировката по бягане? — попита той, като хвърли поглед наоколо, толкова объркан, че не знаеше накъде да погледне или какво да каже.
— По този въпрос… — поде Хелън, опитвайки се да измисли правдоподобно оправдание.
— Ще дойдеш. Все още не сме открили онези две жени, а сега и Креон е някъде там навън. Да се научиш да се защитаваш е по-важно от това, какво съм направил или не съм направил, за да те вбеся — каза той внезапно ядосан.
Тя кимна, знаейки, че е глупаво дори да предлага да се откаже от обучението. Едва го виждаше през объркващите образи, които той създаваше, докато изкривяваше светлината около себе си. За миг сякаш имаше три негови превъплъщения, които се въртяха вихрено, все едно го гледаше през калейдоскоп. Продължи да държи главата си наведена, а очите — скрити зад косата, докато образът му застана неподвижно и тя можеше да го погледне, без да й се завие свят.
— Искаш ли да стоя далече от теб през остатъка от деня? — попита той с внимателно овладян глас.
Не, помисли си тя. И да. И двата отговора бяха напълно верни. Не можеше да го излъже, но истината внезапно бе станала много хлъзгава.
— Мисля, че така ще бъде най-добре — промърмори тя.
Той не каза нищо. Просто се обърна на пета и я остави.
— Здрасти, Люк… чао, Люк — каза Клеър, като дойде при тях. Хвърли по един поглед и към двамата: — Скарахте ли се?