Любов под гибелна звезда
- Автор: Анджелини Джоузефин
- Серия: Любов под гибелна звезда #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Любов под гибелна звезда». Краткое содержание книги:
— Така беше, и аз също го обичах. Имах навика да си фантазирам, че той е славен рицар, а аз — единственият му доверен и близък другар, и той ми угажда за всичко. Беше толкова търпелив. Имаше навика да ме праща на опасни приключения — да му намеря ключовете от колата или да „призова“ асансьора. Бях на седем, когато умря. Онази нощ не се очакваше от мен да го следвам, но аз вървях след него. Бях там, когато го убиха.
Хелън се канеше да заговори, да каже нещо утешително, ако може, но Пандора смени рязко темата и продължи:
— Той беше като самия Аполон — каза тя с ведра, макар и леко насилена усмивка. — Приличаше на Хектор в много отношения… само че беше мил и нежен, а не сприхав и самоуверен. Не ме разбирай погрешно, обичам племенника си, но понякога може да бъде такъв навъсен мърморко! — И двете избухнаха в един толкова нужен и на двете смях за сметка на Хектор.
— Иска ми се да го бях познавала. Брат ти, имам предвид — каза Хелън и с изненада осъзна, че наистина го мислеше. Аякс трябва да е бил наистина специален, за да събуди такава трайна обич в по-малката си сестра.
— В много отношения никой от нас не превъзмогна загубата му — каза Пандора, като сви рамене, сякаш беше изчерпала обясненията си за Хелън. — Но брат ми Палас е единственият, който не може да те погледне и да приеме, макар да знае, че това няма нищо общо с теб.
— Разбирам — призна Хелън. — Не е честно и все още мисля, че Палас е подъл, но разбирам защо ме мрази.
— Не се тревожи, в крайна сметка ще го преодолее. Дълбоко в себе си знае, че не ти си избирала лицето си, а Богините на съдбата — каза Пандора. Усмихна се хитро на Хелън. — И, да му се не види, момиче! Но наистина си се сдобила с хубаво личице!
— И ти! — настоя Хелън и комплиментът й беше искрен.
— Както и да е — каза Пандора, като завъртя очи и разтърси проблясващите си китки. — Вероятно съм една на сто души, която получава лицето на някаква глупава прислужница или девица весталка от Троя, като се има предвид късметът ми с мъжете!
Още докато се засмиваше, Хелън не можеше напълно да отърси от ума си едно странно съмнение. Най-после се предаде и попита:
— И все пак на кого от Троя приличам?
— Не, по дяволите! — каза Пандора, като се изправи. — Обещах — всички обещахме. Трябва да говориш за това с Лукас, Хелън. Съжалявам, но вече ти дадох достатъчно материал за мислене за една нощ.
И с доста звън и блясък, Пандора заяви, че има нужда от чаша вино и изчезна сред тълпата от близките си. Хелън направи гримаса след нея. Знаеше, че Пандора наистина беше разтворила душата си и й бе поверила доста емоционални сведения, но Хелън все още се чувстваше неудовлетворена. Искаше да узнае каква роля са й отредили Богините на съдбата. Щеше да попита Лукас в мига, щом го хванеше насаме.
Потърси го с поглед. Цяла вечер бе чувствала, че я наблюдава, и погледът му беше като окуражаваща ръка на рамото й. Не й се налагаше да се прегърбва или да се преструва на слабичка, или на не толкова чудата, колкото всъщност беше. Просто се вписваше. Осъзна, че това непринудено приемане на самата себе си се дължеше отчасти на факта, че за първи път в живота си се намираше в близост до хора, които бяха точно толкова странни, колкото и тя… но беше главно заради Лукас. Той нито веднъж не застана до нея, но тя имаше чувството, че въпреки това са обвързани помежду си чрез доверието, което бяха изградили по време на полета си. Погледът му й влияеше така безспорно и положително, че тя изгуби равновесие в мига, щом очите му се отделиха от нея. Огледа се да види какво беше привлякло вниманието му и го забеляза да говори насаме с Палас.
Хелън не одобряваше използването на силния слух на Потомците за нарушаване на личното пространство на друг човек — тя и Хектор вече бяха имали спор точно за това, когато тя го обвини, че подслушва нея и Джери от платформата на покрива — но сега изглежда не можеше да се сдържи. Когато чу Палас да изрича името й, трябваше да разбере какво говореха за нея.
— Няма да те лъжа. Хелън привлече погледа ми — казваше Лукас с нисък глас. — Но не се случва нищо между нас.
— Така ми казват всички — отвърна Палас. Хелън го видя да потрива долната си устна замислено, преди да продължи: — Точно сега не се безпокоя толкова за това, но ме тревожи как след месец-два вие двамата ще летите навсякъде, където поискате, заедно. Сами. Това не може да се случва, Люк.
— Няма — отвърна Лукас студено. — Уча я да лети и се грижа да не загине, но няма начин някога да я докосна. Имай ми вяра.