Любов под гибелна звезда
- Автор: Анджелини Джоузефин
- Серия: Любов под гибелна звезда #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Любов под гибелна звезда». Краткое содержание книги:
Хелън сви рамене и хвана Клеър за ръка, въвеждайки я в съблекалнята.
— Всъщност не ми пука — беше единственото, което й стигна енергия да изрече.
Докато бягаха по пътеката, тя разпита Клеър как е минал денят й. Посвети я в тайната за училищния салон, и й каза да сподели и с Мат, за да избегне разваляне на приятелството. Клеър я изгледа странно, но не зададе никакви въпроси.
На Хелън й се струваше, че целият свят се беше превърнал в огромна финална реплика от анекдот, която тя търпеливо бе чакала, а после, когато я беше чула, тя й се беше сторила оскърбителна. Ако се намираше в комедиен клуб, щеше да стане и да си излезе, но вместо това след училище трябваше да отиде в къщата на комика и да остави братовчед му да я смаже от бой.
Когато тренировката по бягане свърши, Хелън послушно подкара колелото си към голямата къща на семейство Делос, пристигайки преди Лукас, Джейсън и Хектор. Слезе до тенис кортовете, където в ход беше превръщането им в истинска бойна арена с пясъчна настилка, и се огледа. На земята имаше меч. Тя го вдигна и го размаха, за да види какво е усещането.
Усещането беше адски глупаво. Хелън предположи, че не е родена да върти меч.
— Мисля, че Хектор иска да усвоиш първо копието. То се смята за традиционно — каза Касандра зад гърба й.
— Не бих искала да нарушавам традицията — каза Хелън саркастично, като захвърли меча с острието напред в пясъка, така че ръкохватката образува кръст над земята.
— Но ще я нарушиш. Всъщност мисля, че такова е било намерението на майка ти за теб през цялото време — каза Касандра с онзи призрачен, далечен глас, който имаше навика да придобива във важни моменти. — Но кръщаването ти е нещо, което майка ти е извършила в миналото, а аз мога да виждам единствено в бъдещето.
— Ти си оракул! — възкликна Хелън зашеметена. Трябваше да е узнала това вече.
Изведнъж не беше толкова сигурна, че иска да бъде сама с Касандра. Имаше нещо нередно в очите й. Хелън започна да обикаля в кръг около нея, като винаги поддържаше еднакво разстоянието между тях, но незабележимо затваряше пролуката между себе си и изхода.
— Делфи, Делос. А Делфийският оракул винаги е бил един от избраните жреци на Аполон — каза Хелън с възможно най-равен и спокоен тон, като се опитваше да отвлича вниманието на Касандра.
— Близо си. Оракулът винаги е бил един от Потомците на Аполон, и винаги — жрица. Момиче — каза Касандра горчиво. — Делфийският оракул е потомък от женски пол на Аполон и трите Богини на съдбата.
— Почти сигурна съм, че това не го пишеше в книгата, която ми даде — каза неуверено Хелън, докато Касандра измъкна меча от земята, вдигна го замислено в ръка, и направи няколко крачки към нея.
— Не е било доведено до знанието на никого от древните историци, но все пак са знаели, че Аполон е син на Зевс, а не един от първоначалните богове. Той бил второ поколение, нещо като прославен Потомък, и, подобно на нас, в крайна сметка щял да умре. — Касандра се приближи до Хелън, като все още държеше меча.
— Тогава защо не е умрял? — попита Хелън предпазливо, като се опитваше да запази спокойствие, за да не я предизвика. Започна да се върти обратно в другата посока, без нито за миг да откъсва очи от лъскавия бронзов меч, който Касандра ту повдигаше, ту оставяше да падне, сякаш не можеше напълно да се застави да го вдигне.
— Аполон сключил сделка с трите Богини на съдбата — каза тя, отчасти разсеяна от някаква по-мрачна мисъл. — Предложил им нещо, което не можели да имат без него. Бебе, момиченце. Заклел се в река Стикс да ги дари с поколение, а те се заклели в отплата за това никога да не прерязват нишката на живота му. От този ден нататък, Аполон се сдобил с безсмъртие, но във всяко поколение една девойка, която води произхода си от него, се обрича на Богините на съдбата. Тя е тяхна духовна дъщеря и понякога може да види какво готвят за света нейните майки.
Хелън осъзна, че Касандра нарочно протакаше. Онова, което планираше да направи, каквото и да беше то, я притесняваше, но макар и да изглеждаше несигурна, тя продължи да се приближава. Докато го правеше, светлината затанцува по кожата й, а очите и зъбите й засияха със смътния пурпурен оттенък на ултравиолетова светлина. Хелън знаеше, че е по-възрастна, по-едра и по-силна от Касандра, но знаеше също и че все още тя е тази, която е в опасност. Касандра не беше единственото същество в това дребничко тяло. Беше обсебена и може би дори частично контролирана от трите Богини на съдбата.
Хелън гледаше как Касандра й препречи изхода. Сега, когато знаеше как да се издигне във въздуха, Хелън винаги можеше да отлети, но не беше сигурна дали ще може да контролира полета си, щом се издигне. Не знаеше и как да се приземи, без Лукас да държи ръката й. Точно сега обаче повече се страхуваше от Оракула с меча, отколкото да не падне от небето. Хелън се канеше да рискува с летенето, когато поведението на Касандра внезапно се промени. От мрачната, гневна вестителка на Богините на съдбата, тя се преобрази в изключително уязвима тийнейджърка.