Рицарят Тамплиер (Пътят към Йерусалим)
- Автор: Гиу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ростислав Петров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Рицарят Тамплиер (Пътят към Йерусалим)». Краткое содержание книги:
След това той се огледа строго и запита кой е бил онзи, който три пъти е извикал, че крадат булка. Ала всички гледаха в земята и никой не отговори. Тогава той запита дали някой наистина мисли, че този малък послушник от Варнхем е крадец на булки, но никой не смяташе така.
През тази прохладна есенна утрин, когато листата на явора и дъбовете край манастира започнаха да се обагрят в жълто и червено, към Варнхем се бе запътила двойка, която щеше да донесе само тревоги.
Главният свещеник Торкел беше в изключително добро настроение, тъй като Бог му бе дарил възможността да стане свидетел на едно от чудесата си на земята. Това беше невероятна благосклонност.
Арн, който постеше след злодеянието и отказваше да прекара нощта някъде другаде, освен в катедралата, молейки се, беше с прежълтяло лице и натъжен от тежкия си грях. Арн знаеше, че обърканите думи на свещеника за чудото бяха неверни. Бог му бе показал милост, като му бе дал меч, с който той трябваше да се отбранява, без да наранява никого. Ала той се възползва от Божията милост и извърши най-тежкия от всички грехове. Знаеше, че сега е изгубен и го озадачаваше това, че Бог не го бе убил веднага, след като той бе извършил непростимото.
Когато влязоха през портата на манастира, минавайки под двата ясена, които бяха единственото видимо нещо, останало от онова, което на времето беше дарила майката на Арн, той веднага помоли за прошка и се промъкна в църквата на манастира, за да моли за сила, така че да може скоро да се изповяда искрено.
Свещеник Торкел гордо помоли за среща с отец Хенри, тъй като имал да разказва големи новини.
Разговорът между двамата мъже беше странен, и то бе само заради това, че им беше трудно да се разберат. Торкел говореше така лошо латински, както отец Хенри не можеше да се оправя със северния език. А и беше превъзбуден и не можеше да говори разумно, затова се наложи отец Хенри да го помоли да се успокои, да изпият чаша вино и след това да започнат разговора отначало.
И когато след това отец Хенри бавно започна да разбира що за нещастие е станало, то той не можа да разбере глуповатото възхищение на свещеника.
Беше от ясно по-ясно, че Арн не беше крадец на булки. Беше му доста трудно да обясни на необразования си събрат как всъщност той си е навлякъл подобни помисли.
А и беше напълно ясно, че след като някой е сторил голяма беля и е хвърлил меч на Арн, то е щяло да се стигне до убийство. Ала все пак това беше богохулна мисъл, с която като че ли отец Хенри злобно си беше направил закачка със събраните на сватбата гости. Или пък, по-скоро като че ли ги беше наказал заради жестокото им безразсъдство, когато една уплашена жена е избягала, а те се бяха нахвърлили върху първия срещнат, за да го обвинят в това, че я е откраднал. Това всъщност си беше отвратително варварско поведение, особено щом те си мислеха, че имат право да пребият първия срещнат. От друга страна законите по тези земи бяха такива, че горките заблудени души бяха действали според вярата си.
Ала най-трудно можеше да преглътне самодоволните представи на необразования си събрат, който смяташе, че му се е отдала възможността да стане свидетел на чудо, като архангел Гавраил е стоял зад Арн и му е помагал при всяко движение с меча.
Отец Хенри измърмори под носа си, че ако архангел Гавраил наистина беше видял онова, което е станало, щеше да се втурне да помага не на Арн, а на горките, безразсъдни пияници. Ала той не каза нищо подобно на висок глас.
Това вманиачаване по чудото стана още по-силно, когато главният свещеник Торкел помоли за помощ от манастира, така че разказът за чудото да бъде внимателно записан, докато той все още ясно помни гледката, а и се сеща за имената на повечето свидетели.
В началото отец Хенри се опитваше да избегне да даде отговор на искането и помоли да му разкажат повече за това какво пише в законите за поведението на Арн, така че за известно време да отклони вниманието на Торкел от желанието му да получи помощ при записването на историята.
Законите казвали, че онзи, който открадне нечия булка, трябва да бъде убит на минутата. Ала не бивало да убиват невинен, тъй като това се равнявало на убийство.
От една страна, според закона, ако дванадесет мъже положат клетва и потвърдят, че Арн е невинен и че е станало чудо, то той щял да бъде освободен на съвета, ако се стигне чак дотам. От друга страна, ако родът на убития, или пък в най-лошия случай родовете на двамата убити искали да решат проблема на съвета, се стигало до въпроса дали Арн, както всъщност се казвал младежът, имал на кого да разчита за опека, като тези хора не трябвало да бъдат чужденци. Имал ли Арн подобни хора? Навярно все пак той принадлежал към някой род?