Престолът от драконова кост
- Автор: Уильямс Тэд
- Серия: memory, sorrow and thorn #1
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-524-X
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Престолът от драконова кост». Краткое содержание книги:
Тад Уилямс пресъздава реалистично расите и нациите на един изпълнен с легенди, неведоми сили и предразсъдци свят. Екзотичните светове на еркинландци, римъри, сити, набанци и хернистирци ще очароват любителите на фентъзи-приключенията. „Престолът от драконова кост“ доставя върховна наслада.
Първа книга
Престолът от драконова кост
Разпалена от мрачните стихии на вълшебствата война заплашва да опустоши миролюбивия Остен Ард, тъй като Престър Джон, който е съсякъл страховития дракон Шукрай, е на смъртно ложе. След смъртта му древното зло отново ще се развихри, тъй като кралят на бурите, безсмъртният владетел на зловещите сили, иска да възстанови загубените си владения, сключвайки договор с едни от хората, в чиито вени тече кралска кръв. Под въздействието на проклятието, което събужда ревността и омразата им, двама братя принцове ще се възправят един срещу друг, изпепелявайки собствената си земя.
Саймън се провря покрай доктора, без да пророни и дума за обяснение, и тръгна по коридора към кабинета му. Спря се запъхтян до вътрешната врата и изчака дребния старец да го настигне. Моргенес го изгледа внимателно и го пусна в кабинета.
Щом вратата се затвори, Саймън започна да разказва за експедицията си и за резултатите от нея. Моргенес се засуети около слабия огън и наля от една кана вино с подправки да се топли в тигана. Докато работеше, слушаше внимателно и вмъкваше по някой въпрос в тирадата на Саймън, сякаш пъхаше пръчка в мечешка клетка. Накрая поклати замислено глава и подаде на момчето чаша греяно вино, после взе своята чаша и седна в един надраскан стол с висока облегалка. Беше напъхал слабичките си бели нозе в чехли, седеше с кръстосани крака на възглавничката на стола, а сивата му роба се диплеше около кокалестите му пищяли.
— Знам, че не биваше да докосвам магическата врата, докторе, знам, но го направих — и видях Джосуа! Съжалявам, че все обърквам нещата, но съм сигурен, че го видях! Имаше брада и изглеждаше ужасно… ала бе той!
Моргенес отпи от виното и забърса бакенбардите си с дългия си ръкав.
— Вярвам ти, момче — каза той. — Иска ми се да не ти вярвах, но всичко дяволски се връзва. Това само потвърждава странната информация, която получих.
— Но какво ще правим? — едва се сдържа да не изкрещи Саймън. — Той умира! Елиас ли е направил това с него? Знае ли кралят?
— Наистина не мога да твърдя това, ала едно е сигурно — Приратес знае.
Докторът остави чашата си и стана. Зад главата му последните лъчи на следобедното слънце обагряха тесните прозорци в червена светлина.
— Що се отнася до това, което ще направим, първо трябва да отидеш на вечеря.
— Вечеря!? — Саймън се задави и изплю виното върху ризата си. — След като принц Джосуа…
— Да, момче, точно така. Вечеря. Сега не можем да направим нищо, а аз трябва да помисля. Ако пропуснеш вечерята си, ще се вдигне шум — макар и не кой знае какъв, ала ще предизвика точно това, което искаме да избегнем — ще привлече внимание. Така че иди и си изяж вечерята… и докато дъвчеш, бъди така добър да си държиш устата затворена.
Вечерята се точеше бавно като пролетното размразяване на земята. Сбутан между мляскащи прислужници, с разтуптяно сърце, Саймън с мъка се сдържаше да не започне да хвърля чашите и посудата на застлания с тръстика под. Безсмисленият и неуместен разговор го вбесяваше, а овчарската баница, приготвена от Джудит специално за Вечерта на Белтаин, му се струваше твърда и безвкусна като талаш.
Рейчъл недоволно наблюдаваше шаването му и когато Саймън не можа да се сдържи повече и скочи, и помоли да напусне, стана и го последва до вратата.
— Съжалявам, Рейчъл, много бързам! — каза той, като се надяваше да отложи „конското“, което явно щеше да последва. — Доктор Моргенес иска да му помогна за нещо много важно. Моля те!
За миг изглеждаше, че Драконката се готви да приложи страховитата си хватка върху ухото му и да го върне насила на масата, ала нещо в изражението или в тона му я спря и тя за малко не се усмихна.
— Добре, момче, но само този път. И преди това ще благодариш на Джудит за прекрасната баница. Трудила се е над нея цял следобед.
Саймън се стрелна към Джудит, кацнала като огромна палатка на масата си. Пухкавите й бузи поруменяха, докато той хвалеше усилията й. Когато се втурна обратно към вратата, Рейчъл се пресегна и го хвана за ръкава. Саймън спря и се обърна, отворил уста за възражение, ала тя само рече:
— Просто се успокой и бъди внимателен, глупчо такъв. Нищо не е толкова важно, че да се пребиеш, докато стигнеш до доктора. — Потупа го по ръката, пусна го и го проследи с поглед, докато изчезваше през вратата.
Докато стигне до кладенеца, Саймън вече бе облякъл жилетката и палтото си. Моргенес още не беше дошъл. Изведнъж един мек глас до лакътя му го стресна:
— Съжалявам, че те накарах да чакаш, момко. Дойде Инч и ми беше дяволски трудно да го убедя, че изобщо нямам нужда от неговите услуги точно сега. — Докторът придърпа качулката си и скри лицето си.
— Как успяхте да се приближите толкова тихо? — попита Саймън, снижил гласа си по примера на доктора.
— Е, все още мога да се движа по малко, Саймън — каза засегнато докторът. — Стар съм, обаче не съм още на умирачка.
— Извинете — прошепна Саймън.
Мълчаливо слязоха по стъпалата и влязоха в първото складово помещение. Моргенес извади кристална сфера, голяма колкото ябълка. Потърка я и в центъра й се появи светлинка, която постепенно се усили и в мрака изплуваха очертанията на натрупаните наоколо бурета и чували, потопени в мека златиста светлина. Моргенес протегна сферата напред и двамата внимателно тръгнаха покрай складираните стоки.