Сборник трилогия „СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ”
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефана Моллова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник трилогия „СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ”». Краткое содержание книги:
1. Керстин Гир: Рубиненочервено
2. Керстин Гир: Сапфиреносиньо
3. Керстин Гир: Смарагдовозелено
— Досега тези хора са ми давали кръвта си доброволно.
— Но само защото не знаят до какво ще доведе това!
— Не! Защото не искат да разрушат нещо, за което пазителите от столетия насам работят, изследват и пазят!
— Дрън-дрън! С тези патетични приказки са ни проглушавали ушите цял живот. Но ние знаем каква е истината за намеренията на граф Сен Жермен.
— И каква е истината? — попитах аз.
По стълбите се чуха приближаващи се стъпки.
— Подкреплението вече идва — каза Пол без да се обърне.
— Истината е, че лъже, само щом си отвори устата — каза Гидиън.
Икономът отстъпи, за да пусне в стаята едно грациозно червенокосо момиче, само малко по-възрастно от това да може да бъде дъщеря на лейди Тилни.
— Не мога да повярвам — каза момичето. Гледаше ме сякаш никога не е виждала нещо по-странно от мен.
— Спокойно можеш да повярваш, Принцесо! — каза Пол. Гласът му звучеше нежно и малко загрижено.
Момичето стоеше на прага като заковано.
— Ти си Люси — казах. Родствената прилика нямаше как да остане незабелязана.
— Гуендолин — прошепна тя.
— Да, това е Гуендолин — рече Пол. — А този тип, който се е вкопчил в нея, сякаш тя е любимото му мече, е моят братовчед, племенник, или както там му се вика. За съжаление през цялото време иска да си ходи.
— Моля ви, недейте — каза Люси. — Трябва да говорим с вас.
— Някой друг път с удоволствие — отвърна Гидиън. — Може би когато не присъстват толкова много непознати.
— Важно е! — каза Люси.
Гидиън се изсмя.
— О да, не се съмнявам.
— Ти спокойно можеш да си вървиш, малкия — рече Пол. — Милхаус ще те придружи до вратата. Но Гуендолин ще остане още малко. Имам чувството, че с нея може да се говори по-добре. Тя все още не е преминала през цялото това промиване на съзнанието... О, по дяволите!
Ругатнята беше предизвикана от малкия черен пистолет, който сякаш от нищото се появи в ръката на Гидиън. Напълно хладнокръвно той го насочи към Люси.
— Сега двамата с Гуендолин ще напуснем съвсем спокойно къщата — каза той. — Люси ще ни придружи до вратата.
— Ти си истински мръсник — каза тихо Пол. Той се бе изправил и местеше с колебание погледа си между Милхаус, Люси и нас с Гидиън.
— Седни — нареди Гидиън. Гласът му бе леден, но аз чувствах препускащия му пулс. Той продължаваше да ме притиска към себе си със свободната си ръка. — И вие също се присъединете към него, Милхаус. Останаха още много сандвичи. Пол отново седна и погледна към страничната врата. — Само една дума към Франк и ще натисна спусъка — каза Гидиън.
Люси го гледаше с широко отворени очи, но не изглеждаше да се страхува. За разлика от Пол. Той сякаш наистина вярваше, че Гидиън е напълно сериозен.
— Направи, каквото казва — обърна се той към Милхаус и икономът напусна поста си пред вратата и седна до масата, като през цялото време ни хвърляше сърдити погледи.
— Вече си го срещал, нали? — Люси гледаше Гидиън право в очите. — Вече си се виждал с граф Сен Жермен.
— Три пъти. И той е наясно за намеренията ви. Обърни се! — Той опря дулото на пистолета в тила й. —Тръгвай!
— Принцесо...
— Всичко е наред, Пол.
— Те са му дали проклет автоматичен „Смит & Уесън“. Мислех, че това е в разрез с дванайсетте златни правила.
— Когато излезем на улицата, ще я пуснем — каза Гидиън. — Но ако преди това тук горе някой дори помръдне, тя е мъртва. Хайде, Гуендолин. Ще им се наложи друг път да опитат да се доберат до кръвта ти.
Поколебах се.
— Може би наистина искат само да говорим.
Живо се интересувах от това, което имаха да кажат Пол и Люси. Но от друга страна, ако наистина бяха толкова безобидни, на каквито се правеха, защо бяха поставили тези охранители в стаята? При това въоръжени? Отново си спомних за мъжете от парка.
— Със сигурност не искат само да говорим — отвърна Гидиън.
— Безсмислено е — рече Пол. — Те са промили съзнанието му.
— Това е дело на графа — каза Люси. — Той може да е много убедителен, както много добре знаеш.
— Ще се видим отново — каза Гидиън.
Междувременно бяхме стигнали до площадката на стълбището.
— Това заплаха ли е? — извика Пол. — Наистина ще се видим отново, можеш да си сигурен!
Гидиън държеше пистолета насочен към тила на Люси, докато стигнахме до входната врата. Всеки миг очаквах Франк да се втурне от другата стая, но той не помръдна. И прапрабаба ми никъде не се виждаше.
— Не трябва да допускате кръгът да се затвори — каза Люси настойчиво. — Никога повече не посещавайте графа в миналото. Най-вече Гуендолин никога не трябва да се среща с него.