Сборник трилогия „СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ”

— Както казах, никой не може да ги схване. Във всеки случай, това момче не ми харесва. Забеляза ли как наставнически се държи с нея? За щастие тя не му се дава.

— Тя е влюбена в него.

— Не е.

— Напротив, влюбена е. Просто още не го е осъзнала.

— А тогава ти откъде знаеш?

— Е, той е просто неустоим. О, боже, видя ли очите му? Зелени като на някой тигър. Мисля, че коленете ми омекнаха малко, когато ме погледна гневно.

— Какво? Не говориш сериозно! Откога си падаш по зелени очи?

Тя се засмя.

— Не се притеснявай. Твоите очи все още са най-красивите. Или поне за мен. Но мисля, че тя предпочита зелени...

— Няма начин да е влюбена в този арогантен тип.

— Напротив. И той е същият, какъвто беше ти едно време.

— Моля? Този... Той изобщо не е като мен. Никога не съм те командвал, никога!

— Правил си го. — Тя се ухили.

— Но само когато е било необходимо. — Той бутна шапката назад към тила си. — Просто трябва да я остави на мира.

— Та ти ревнуваш.

— Да — призна той. — Не е ли нормално? Следващия път, когато го видя, ще му кажа да си разкара лапите от нея.

— Мисля, че за в бъдеще пътищата ни доста често ще се пресичат — каза тя и вече не се усмихваше. — И мисля, че можеш да започнеш да опресняваш уменията си по фехтовка. Задават се още много препятствия.

Той подхвърли бастуна си във въздуха и умело го хвана.

— Аз съм готов. А ти, Принцесо?

— Готова съм, ако и ти си готов.

Следва:

САПФИРЕНОСИНЬО