Сборник трилогия „СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ”
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефана Моллова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник трилогия „СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ”». Краткое содержание книги:
1. Керстин Гир: Рубиненочервено
2. Керстин Гир: Сапфиреносиньо
3. Керстин Гир: Смарагдовозелено
— Просто не я слушай! — Гидиън бе принуден да ме пусне. Докато едната му ръка бе заета с пистолета, насочен към Люси, с другата отвори входната врата и погледна навън към улицата.
От горния етаж се чуваха гласове. Уплашено погледнах нагоре по стълбите. Там горе бяха събрани трима мъже и един пистолет и там трябваше да си останат.
— Вече се срещнах с него — казах на Люси. — Вчера...
— О, не! — лицето й пребледня още повече. — Той знае ли каква е магията ти?
— За коя магия говориш?
— Магията на гарвана — каза Люси.
— Магията на гарвана е просто мит. — Гидиън хвана ръката ми и ме задърпа надолу по стълбите към улицата. От файтона ни нямаше и следа.
— Това не е вярно. И графът го знае.
Гидиън продължаваше да държи пистолета насочен към главата на Люси, но сега погледът му бе привлечен от прозорците на първия етаж. Много вероятно бе там да стоеше Франк с пистолета си. Все още козирката над входа ни осигуряваше прикритие.
— Почакай — казах на Гидиън и погледнах към Люси. В големите й сини очи плуваха сълзи и поради някаква причина ми беше трудно да не й повярвам. — Защо си толкова сигурен, че не казват истината? —попитах го тихо.
В първия момент ме погледна объркано. Очите му трепнаха.
— Просто съм сигурен — прошепна.
— Но не звучиш така — каза Люси с нежен глас. — Можете да ни вярвате.
Наистина ли можехме? Как бяха успели да постигнат невъзможното и да ни издебнат тук?
В този миг с крайчето на окото си видях сянката.
— Внимавай! — извиках, но Милхаус вече ни бе приближил.
Гидиън се завъртя в последния момент, когато икономът вече замахваше, за да нанесе удар.
— Милхаус, недей! — Това бе гласът на Пол, идващ от стълбите.
— Тичай — извика Гидиън и за части от секундата взех решение.
Затичах се толкова бързо, колкото ми позволяваха ботушките. С всяка крачка очаквах да чуя шума от изстрел.
— Говори с дядо — викна Люси подире ми. — Попитай го за зеления ездач!
Гидиън ме настигна чак на следващия ъгъл.
— Благодаря — каза задъхано и прибра пистолета. — Ако го бях загубил, щеше да стане напечено. Да минем оттук.
Огледах се.
— Преследват ли ни?
— Не вярвам. Но за всеки случай трябва да побързаме.
— Откъде изведнъж се появи този Милхаус? През цялото време наблюдавах стълбището.
— Сигурно в къщата има и друго стълбище. И аз не се бях сетил за това.
— Къде е пазителят с файтона? Нали трябваше да ни чака.
— Откъде да знам! — каза Гидиън, останал без дъх.
Хората по тротоара ни гледаха озадачени, докато минавахме тичешком покрай тях, но вече бях започнала да свиквам с това.
— Кой е зеленият ездач?
— Нямам никаква представа — отвърна Гидиън.
Постепенно започнах да чувствам бодежи от едната си страна. Нямаше да издържа това темпо още дълго. Гидиън сви в една тясна странична уличка и накрая се спря пред портата на една църква. „Света Троица“ — прочетох върху табелата.
— Какво ще правим тук? — попитах задъхано.
— Ще се молим — отвърна Гидиън. Той се огледа преди да отвори тежката врата, после ме избута в сумрачната вътрешна част на църквата и затвори вратата след нас.
Веднага ни обгърна тишина, мирис на тамян и онова тържествено настроение, което веднага обземаше човек, когато пристъпеше в църква.
Църквата беше хубава, с цветни витражни прозорци, стени от светъл камък и свещници, в които тихо трепкаха свещички, всяка една представляваща молитва или пожелание.
Гидиън ме поведе през църквата към една стара изповедалня, дръпна завесата и посочи към мястото в малката кабина.
— Не го мислиш сериозно, нали? — прошепнах.
— Напротив. Аз ще седна от другата страна и ще чакаме, докато се завърнем обратно.
Отпуснах се слисана върху седалката. Гидиън дръпна обратно завесата под носа ми. Миг по-късно малкото решетъчно прозорче към мястото отсреща се отвори.
— Удобно ли ти е?
Постепенно дишането ми бе започнало да се нормализира и очите ми да привикват към сумрака. Гидиън ме гледаше с престорена сериозност.
— Е, дъще моя! Нека благодарим на господ за сигурния му подслон.
Зяпнах го. Как можеше да е толкова спокоен, направо дързък? Та той току-що беше изложен на голямо напрежение, мили боже, дори бе държал опрян пистолет в главата на братовчедка ми! Нямаше начин всичко това да го е оставило безчувствен.
— Как е възможно да се шегуваш?
Изведнъж той се смути и сви рамене.