Снежно цвете и тайното ветрило
- Автор: Си Лиза
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0773-1
- Переводчик: Светлозара Лесева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Снежно цвете и тайното ветрило». Краткое содержание книги:
Изписани върху ветрила и избродирани на кърпички, символите на тази тайна писменост разкриват техните радости, страдания и стремежи.
Именно нюшу свързва две момичета в приятелство, което оставя трайна следа в живота им. В дома на Лилия е донесено ветрило с предложение да се сприятели със Снежно цвете. От този момент нататък двете намират емоционален пристан от всекидневните трудности, доверявайки една на друга най-съкровените си мечти и тайни.
Лилия и Снежно цвете сключват уредени бракове, познават радостта от майчинството, преживяват времена на глад, чума и бунтове, но остават неразривно свързани. Докато едно недоразумение не поставя приятелството им под въпрос.
Опитах се да му разкажа за останалите си притеснения, но той отвърна:
— Нима животът спира заради нещастието на неколцина? Трябва да продължим да използваме пътищата и реките. Те принадлежат на целия китайски народ.
Каза, че може да отсъства година.
От мига, когато съпругът ми замина, ме обзе безпокойство. Месеците се изнизваха бавно, а с тях растяха и тревогата и страхът ми. Ако нещо го сполетеше, какво щеше да стане с мен? Възможностите пред една вдовица са твърде скромни. Понеже децата ми бяха прекалено малки, за да се грижат за мен, свекър ми можеше да ме продаде на друг мъж. Като знаех, че в такъв случай можеше никога повече да не видя рожбите си, разбрах защо толкова много вдовици се самоубиват. Ала нямаше да седна да се кахъря за това, което можеше да се случи. Опитвах се външно да запазя спокойствие пред останалите жени дори когато се измъчвах от тревога за безопасността на съпруга си.
Закопняла за утешителното присъствие на първородния ми син, направих нещо, което до този момент не бях вършила. Предложих да сервирам чай на жените в горната стая през деня, след което слизах долу и тихо сядах така, че да слушам как чичо Лу обучава момчето ми.
— Трите най-важни сили са Небето, Земята и Човекът — рецитираше синът ми. — Трите светила са Слънцето, Луната и Звездите. Възможностите, които Небето дава, не са равностойни на преимуществата, предлагани от Земята, а те не могат да се равняват на благата, които ни носи разбирателството между хората.
— Всяко момче може да запамети тези слова, но какъв е смисълът им? — чичо Лу бе строг в изискванията си.
Мислите ли, че моят син би могъл да даде грешен отговор? Не, и ще ви кажа защо. Ако не отговореше правилно или сбъркаше текста, чичо Лу го шибваше през отворените длани с бамбукова пръчка. Ако на следващия ден това се повтореше, наказанието бе двойно.
— Небето праща на Човека хубавото време, но без плодовитата почва на Земята то е безполезно — отвърна сина ми. — А богатата земя е безплодна, когато няма разбирателство между хората.
В засенчения си кът аз грейнах от гордост, но урокът на чичо Лу не приключваше заради един верен отговор.
— Много добре. Сега за империята. Ако укрепим семейството и следваме правилата, изложени в „Книгата на ритуалите“, тогава в дома ще цари ред. Той се разпространява от един дом в друг, като укрепва сигурността на държавата, чак до императорския двор. Но бунтовникът ражда бунтовник и скоро настъпва безпорядък. Внимавай, момчето ми. Нашето семейство притежава земя. Твоят дядо се грижеше за нея в мое отсъствие, ала сега хората знаят, че вече нямам връзки в двореца. Те виждат делата и чуват думите на бунтовниците. Трябва да сме много, много внимателни.
Ала напастта, от която чичо Лу се боеше, дойде не чрез тайпините. Последните новини, които получих от външния свят, преди духовете на смъртта да ни връхлетят, бе, че Снежно цвете отново е бременна. Избродирах една кърпичка с благопожелания за здраве и щастие през идните месеци и извезах сребриста рибка, подскачаща сред вълните на светлосиньо поточе, като си мислех, че това е най-благоприятният, а и носещ прохлада символ за жена, на която й предстои да е бременна през лятото.
Тази година големите горещини настъпиха рано. Още не бе дошло време да се върнем по родните си домове, затова ние, жените, се бяхме затворили заедно с децата в горните стаи и чакахме ли, чакахме. Температурите продължиха да се покачват и тогава мъжете от Тункоу и околните села заведоха децата да плуват и да играят в реката. Това бе същата онази река, в която като малка бях разхлаждала нозете си, затова ме изпълни радост, когато свекър ми и деверите ми предложиха да поглезят децата с това забавление. Ала там големокраките слугини перяха, а тъй като водата в селските кладенци беше заразена с яйца на насекоми, пак оттам черпеха и вода за пиене и готвене.
Първият случай на коремен тиф сполетя най-хубавото село в окръга — моето Тункоу. Най-напред болестта покоси скъпоценния първороден син на един от арендаторите ни, след което се разрази и отнесе в гроба цялото семейство. Болестта започваше с треска, последвана от жестоко главоболие и повдигане. Понякога след това се проявяваше сипкава кашлица или розовеещ обрив. Но връхлетеше ли диарията, бе въпрос на часове, преди смъртта да отърве страдалеца от мъките му. Щом чухме, че има заболяло дете, ни стана ясно какво ще последва. Най-напред щеше да умре то, после братята и сестрите му, след това майката и накрая бащата. Смъртта настъпваше в тази ужасяваща последователност отново и отново — майката не може да се отвърне от болното си дете, а съпругът не е способен да изостави умиращата си жена. Скоро болестта плъзна из целия окръг.