Снежно цвете и тайното ветрило

Всичко е изобразено правдиво, освен портрета на моя свекър. Върху фриза той е изрисуван как седи на стол с висока облегалка и обгръща с горд поглед имотите си, но истината бе, че страдаше по съпругата си и бе загубил интерес към светските дела. Починал тихо, докато обхождал нивята. Първото ни задължение бе в траура си да дадем пример на целия окръг. Тялото на свекър ми бе положено в ковчег, който бе изнесен пред дома в продължение на пет дни, за да му отдадат хората последна почит. С новоспечелените пари наехме оркестър, който свиреше денонощно. Хората от околността прииждаха да му се поклонят. Носеха в дар пари, поставени в бели пликове, знамена от коприна и свитъци, изписани с мъжките йероглифи, в които се възхваляваха достойнствата на свекър ми. Всички братя заедно със съпругите си отидоха до гроба, влачейки се на колене. Населението на Тункоу и хора от околните села ни следваха пеша. В траурните си одежди представлявахме побеляла човешка река, която бавно се люшкаше през зелените нивя. На всеки седем крачки опечалените коленичеха с чела, опрени в земята. Гробното място бе отдалечено на около километър, така че можете да си представите колко спирки правихме по каменистия път.

Млади и стари изливаха мъката си в горки ридания под тръбенето на духовите инструменти, изящните трели на флейтите, ехтенето на чинелите и биенето на барабаните. Като първороден син, на съпруга ми се падна задължението да изгори хартиени пари и да пусне фойерверките. Пяха мъжете, а след тях и жените. Мъжът ми бе наел и няколко монаси да изпълнят обреди, които да помогнат на душата на моя свекър, а също, надявахме се, и на духовете на покосените от епидемията, да преминат в щастливо задгробно съществуване. След погребението дадохме гощавка за цялото село. На тръгване всеки от гостите получи в дар монета за късмет, загъната в хартия, парче сладкиш, за да подсладят горчилката на смъртта, и кърпа за тяло, поднесени от високопоставени братовчеди на семейство Лу. С това завърши първата седмица от погребалните ритуали. Общо обредите продължаваха четирийсет и девет дни, ознаменувани от церемонии, жертвоприношения, пиршества, речи, музика и сълзи. В края на този период, макар за нас двамата официалният траур да не приключваше, за всички в окръга, поне по име, съпругът ми и аз щяхме да бъдем новите господари Лу.