Снежно цвете и тайното ветрило

Седях в кухнята и кършех пръсти от безпокойство. Юнган се приближи, коленичи пред мен и рече:

— Аз ще гледам децата ви.

Спомних си как ме бе последвала до дома на Снежно цвете веднага след сватбата ми, как се бе грижила за мен след ражданията на децата ми и колко предано тайно носеше писмата ми до моята лаотун. Бе вършила всички тези неща за мен и без да забележа, от десетгодишно дете се бе превърнала в едра, големокрака двайсет и четири годишна млада жена. В моите очи тя си оставаше грозна като свински гениталии, но знаех, че досега не се бе разболяла, както и че щеше да се грижи за децата ми като за свои собствени.

Дадох й точни указания как да приготвя водата и храната и я снабдих с един нож, който да носи у себе си, в случай че нещата се влошаха и се наложеше да охранява вратата. След това поверих дечицата си в ръцете на орисниците и насочих вниманието си към майката на съпруга ми.

През следващите няколко дни се грижих за нея по всеки възможен начин. Почиствах я отдолу, когато вече нямаше сили да използва гърнето. Приготвях й същата оризова каша, с която хранех децата си, след това порязвах ръката си и капвах от кръвта си в кашата. Това е най-големият дар от една снаха и аз й го предложих с надеждата, че по някакво чудо течността, която ми даваше жизнена сила, щеше да възобнови нейната.

Няма нужда да ви разказвам колко ужасна е болестта. Знаете какво се случва. Тя почина. Приживе винаги бе добра с мен и ми бе трудно да се сбогувам с нея. Когато изпусна последния си дъх, знаех, че не съм в състояние да изпълня всичко, което се полага за жена с нейния ранг. Измих изцапаното й от изпражненията съсухрено тяло с топла вода, ароматизирана със сандалово дърво. Облякох дрехите й за вечността и напъхах нейните нюшу в джобовете, ръкавите и туниката й. За разлика от някой мъж произведенията й не целяха да увековечат името й за сто поколения напред. Те бяха послания, предназначени за приятелките й, в които им разкриваше мислите и чувствата си, както те бяха споделяли своите. При други обстоятелства щях да запаля тези вещи на гроба й. Но при тази жега и епидемията телата трябваше да се изгарят набързо, без много да се отдава внимание на предписанията на фън шуй, нюшу или синовния дълг. Единственото, което можех да сторя за свекърва си, бе да се уверя, че на онзи свят ще има утехата да пее и да чете посланията на приятелките си. Щом приключих, тялото й бе отнесено за извършването на набързо спретнатото погребение.