Снежно цвете и тайното ветрило

Радост и скръб

Когато големият ни син навърши пет години, съпругът ми отвори дума да наемем учител, който да се погрижи за официалното му образование. Тъй като живеехме при родителите му и не разполагахме със собствени средства, трябваше да ги помолим те да поемат разходите. Би трябвало да се срамувам от стремленията на съпруга си, но никога не съм съжалявала, че не изпитвах подобни чувства. От своя страна моите свекър и свекърва бяха безкрайно щастливи, когато учителят се настани в дома ни и синът ми напусна женските покои. Плаках, задето детенцето ми се отделя от мен, но това бе и един от моментите в живота ми, когато съм се чувствала най-горда. В сърцето си таях надеждата, че някой ден може да издържи държавните изпити. Макар да бях само жена, дори аз знаех, че доброто представяне дава огромен тласък и на най-бедните чиновници към бляскаво бъдеще. Ала с напускането му на женския свят у мен зейна черна празнота, която нито забавните лудории на втория ми син, нито крякането на наложниците, препирните на етървите ми или дори периодичните ми срещи със Снежно цвете не можаха да запълнят. За щастие в първия месец на новата лунна година отново бях бременна.

По това време женските покои вече бяха отеснели. Третата снаха бе заживяла в дома и бе родила момиченце. Последва я четвъртата, която дразнеше всички ни с недоволстването си. Тя също имаше дъщеричка. Свекърва ми се отнасяше с особена жестокост към съпругата на четвъртия си син, която впоследствие загуби две момчета при раждане. Ето защо ще е справедливо да кажа, че останалите жени в семейството посрещнаха новината за моята бременност със завист. Нищо не предизвикваше такъв ужас като менструацията на някоя от снахите. Всички узнаваха, щом това станеше и всички говореха за това. Господарката Лу неизменно отбелязваше тези събития, като гръмко и на всеослушание кълнеше виновницата:

— Жена, която не ражда синове, винаги може да бъде заменена — например казваше тя, макар да мразеше наложниците на мъжа си до дъното на душата си.

Сега, когато се огледах, видях по лицата им изписани ревност и притаен яд, но какво можеха да сторят, освен да чакат да видят дали от тялото ми ще се пръкне поредният син. Аз обаче имах друго желание. Този път исках дъщеря, но по най-прозаичната причина. Вторият ми син щеше да влезе в света на мъжете много скоро, докато момичетата остават с майките си, докато не се омъжат. Тайният ми стремеж се разпалваше от новината, че Снежно цвете също носеше в утробата си дете. Не мога да опиша колко силно исках тя също да роди дъщеря.